Повече жени в ръководството на ЕС? Не очаквайте прекалено много!

Когато мъжете, управляващи Европейския съюз, подбират тази година неговите нови лидери, те може да назначат повече жени. Но не очаквайте радикална промяна в близко бъдеще, посочва Ройтерс в свой материал, цитиран от БТА.

В ЕС започнаха разговори за номинирането на хората, които ще ръководят неговите ключови институции през следващите пет години. Ръководният пост в Европейската централна банка (ЕЦБ) с мандат от осем години също става вакантен тази година.

Преговарящите в Брюксел и европейските столици ще трябва да претеглят интересите на Севера и Юга, на десницата и левицата, на големите и малките страни, на по-богатите и по-бедните. Но тази година има и натиск, по-силен от обикновено, за баланс между половете.

Нито една от трите най-влиятелни европейски институции - изпълнителната Европейска комисия (ЕК), Европейският съвет (на националните лидери) и ЕЦБ - не е била оглавявана някога от жена. „Положението е нелепо. Все още има прекалено малко жени. Това се отнася до всички други ръководни постове в ЕС“, каза този месец оттеглящият се председател на ЕК Жан-Клод Юнкер, който има само една жена сред шестимата си заместници. Но що се отнася до неговия пост, е все още прекалено рано.

„Не мисля, че в близко бъдеще може да видим жена начело на Комисията", каза във вторник Юнкер, като отбеляза, че изборът не зависи от него.

Френският президент Еманюел Макрон и оттеглящият се председател на Европейския съвет Доналд Туск са сред хората, които искат жени да бъдат избрани за два от четирите най-важни поста - председател на ЕК, председател на Европейския съвет, председател на Европейския парламент (ЕП) и топдипломат на ЕС. Засега само един от тях, този на началника по въпросите на външната политика и сигурността, заема жена - италианката Федерика Могерини.

МЪЖКИ КЛУБ

Кандидатките за висшите постове в Брюксел включват Маргрете Вестагер от Дания, сега еврокомисар по конкуренцията, и.д. президент на Световната банка Кристалина Георгиева от България и испанският министър на икономиката Надя Калвино. В надпреварата са също Натали Лоазо, бивш френски министър по европейските въпроси, еврокомисарят по правосъдието Вера Йоурова от Чехия и оттеглящият се президент на Литва Далия Грибаускайте. Мадрид може да предложи министъра на икономиката Тереса Ривера.

Обаче ръководството на ЕС е отражение на вътрешната политика в страните от блока, която преобладаващо се доминира от мъже. Националните столици в ЕС номинират всеки от 28-те комисари, а в оттеглящата се ЕК само девет са жени. „В исторически план жените не са били приоритет", казва Виргиния Лангбак, директор на Европейския институт за равенство на половете, който е агенция на ЕС. „Това е споразумение между мъже, защото мнозинството от партийните лидери са все още мъже", добавя тя.

Измежду 28-те лидери на страните от ЕС само четири са жени, въпреки че една от тях - Ангела Меркел - е най-влиятелна сред всички. Потенциално има и пета жена след изборите миналата седмица в Дания, но останалите три, включително британският лидер Тереза Мей, са на път да напуснат постовете си.

Особено крещяща е пропастта в ЕЦБ - в 25-членния управителен съвет на банката заседават само две жени. Една от тях - Шарън Донъри, и.д. управител на ирландската централна банка - трябва да се оттегли на 1 септември и ще бъде заменена от мъж.

Единствената сред главните институции на ЕС, която се доближава да паритет на половете, е Европейският парламент, чийто първи председател през 1979 г. става французойката Симон Вейл. Четиридесет години по-късно около 40 на сто от депутатите, избрани през миналия месец на европейските избори, са жени, а повече от 36 процента са в отиващия си парламент.

В страните членки дялът на жените законодатели съставлява над 40 на сто в парламентите на Белгия, Швеция и Финландия, но в Унгария и Малта те са само малко над 10 процента.

Европейските институции не само че са „по-мъжки“ от електората, но те са и „по-бели“. Малцинствата съставляват една десета от населението на ЕС, но те ще имат точно 5-процентно представителство в ЕП, казва Сара Чандър от групата Европейска мрежа срещу расизма. „Има известно подобрение", казва тя, но добавя: „Все още сме далеч от истинско представителство на европейското население“.

При толкова много други залози в преговорите за запълване на висшите постове, преодоляването на несъответствието между половете ще бъде само един от факторите. „Със сигурност те ще се опитат да направят нещо“, казва високопоставен представител (мъж) на правителство от страна членка, който отговаря за европейските въпроси. „Това е важно, но трябва и да бъде изпълнимо. Това няма да бъде въпрос на живот или смърт“, добавя той.

(БТА)