Истинската цена на протеста на „жълтите жилетки“ е връщането към стария свят

Движението на „жълтите жилетки“, което започна на 17 ноември 2018 г. като протест срещу повишаването на „въглеродния данък“ върху горивата, продължава вече шест месеца. Десетки хиляди хора протестират всяка събота с разбираеми мотиви, но и с характерните за този вид движения хаос и насилие с растяща интензивност. Близо 10 хил. души се намират в предварителния арест, 2000 души са получили осъдителни присъди, над 400 са в затвора, пише френският вестник Les Echos.

След известно колебание френското правителство се отказа доста бързо от планираното повишаване с 11,5% на въпросния данък. Още на 10 декември Еманюел Макрон обяви първи пакет от мерки, целящи да подобрят покупателната способност на най-бедните слоеве от обществото – значителна премия към заплатите, връщане към освобождаването от данъци на  извънредния труд като по времето на Никола Саркози, отмяна на повишаването на социалните удръжки за пенсионерите с пенсия под 2 хил. евро на месец и освобождаване от данъци (още едно) на специалните премии в края на годината, която компаниите бяха насърчени да раздават и евентуално да продължат практиката в бъдеще.

Така възниква нов дефект в самото понятие за данък върху доходите. Вече ще съществуват два вида работа – обикновена, която обичайно се облага с данъци, и извънредна (допълнителни часове и годишни премии) които са изцяло освободени от налози. Няма съмнение, че негативните последици от това разграничение бързо ще се проявят.
Общата цена на първия пакет от мерки беше между 10 и 11 млрд. евро. Едновременно с това Макрон постави началото на големия национален дебат, който продължи до края на март 2019 г. – проведени бяха над 4 хил. срещи с общо над 2 млн. участници, 9 хил. кметства отвориха книги за оплаквания, а над един милион предложения бяха отправени от граждани в интернет.

Държавата се обрича на безпомощност

На 25 април френският президент даде пресконференция в Елисейския дворец, на която обяви намаляване на данъка върху доходите на стойност до 5 млрд. евро, обвързване на размера на най-ниските пенсии с инфлацията от 2021 г., определяне на минимално ниво на пенсиите от 1000 евро на месец и отказ от целта за ограничаване на броя на държавните служители. Същевременно официално се говори за продължаване на работата по модернизирането на страната. „Течащите промени не трябва да бъдат спирани… Основите на първите две години трябва да бъдат запазени и задълбочени… Резултатите вече стават видими“.

С цел постигане на социален мир и подкрепа на изборите от населението се предоставя с широка ръка покупателна способност, финансирана не от производството на богатство, а от публичния дефицит.

Странен начин за заблуда на народа. Защото двата пакета от мерки (на 10 декември и на 25 април) бележат връщането на президента реформатор, предвестник на нов свят към най-изтърканите техники на предшественика му. Държавата контролира играта? Едва ли! Тя се обрича на безпомощност от собствените си решения. 

Действията на Макрон в тази сфера са по-жалки от тези на предшествениците му. Не че сами по себе си предложените мерки заслужават критики – кой няма да се зарадва от реиндексиране на пенсиите, повишаване на премиите за положен труд или гарантирана минимална пенсия? Но тяхната глобална рамка не може да издържи във времето. Разходите или загубите на държавни приходи, породени от мерките, възлизат на близо един процентен пункт от брутния вътрешен продукт, който се прибавя към глупаво пожертвания процентен пункт с премахването на данъка върху жилищата.

Два процентни пункта от БВП се равняват на над половината от новите ресурси на държавата за целия петгодишен президентски мандат при среден ръст от 1,5% на година. Следователно Франция разполага само с 40 млрд. евро, или по-малко от два процентни пункта от БВП, за да отговори на другите предизвикателства, пред които е изправена – възстановяване на конкурентноспособността си, намаляване на бюджетния дефицит, понижаване на държавния дълг.

Намаляването на дефицита не е приоритет на Макрон

Затова не е учудващо, че обявените преди време официални цели днес са изоставени. Френското правителство цели публичният дефицит през 2022 г. да достигне 1,2% от БВП, докато преди една година заявяваше, че може да постигне излишък от 0,3%. В сравнение с дефицита от 2,7% през 2017 г. подобрението ще бъде само с 1,5% и то ще е достатъчно само за изяждането на всички все още налични маржове. Публичният дълг ще достигне в края на президентския мандат на Макрон до 96,8% от БВП, т.е. почти същото ниво като през 2017 г.

За да бъдеш президент реформатор, не е достатъчно само да раздаваш благини на народа, финансирани със заеми. Не е достатъчно да правиш еднократни реформи, които понякога са полезни, но все пак са откъслечни. Трябва да имаш истинска дългосрочна визия и да решаваш големите проблеми на страната, като ориентираш всичките си политически действия според обявените си приоритети.

А основните приоритети са три – възстановяване на конкурентноспособността на френския производствен сектор, осъществяване на екологичен преход и ограничаване на парниковите газове чрез мащабни инвестиции и поддържане на безпрекословна солидарност в обществото. Но за всички тези големи задачи, дами и господа, уви, вече няма пари в хазната. Искате промяна на страната? Първо се разделете с илюзиите.