Към края на 2017 г. в България са били издадени 51 021 валидни разрешителни за пребиваване на граждани на страни, които не са членки на ЕС, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат.
Те са нараснали с 41% спрямо края на 2016 г., което поставя страната ни на второ място по ръст в ЕС след Унгария, където издадените разрешителни за пребиваване на граждани на страни извън ЕС през същия период са нараснали над два пъти (113%).
Семейните причини преобладават сред мотивите за предоставяне на разрешителни за пребиваване у нас на граждани на страни извън ЕС с 15 076. В същото време 5635 разрешения са били издадени на хора, пристигнали у нас, за да работят, а 2878 – на учащи. 41 162 от предоставените разрешителни за пребиваване в България в края на 2017 г. са били за период от над 12 месеца, както и 9042 за срок от 6 до 11 месеца и 817 - за три до пет месеца, сочат данните на Евростат.
Към края на 2017 г. в страните членки на ЕС са били издадени 20,3 млн. валидни разрешителни за пребиваване, предоставени на граждани на страни извън съюза. Германия (23%), Италия (18%), Франция (14%), Испания (13%) и Великобритания (8%) са съставлявали три четвърти от всички валидни разрешения за граждани на страни извън ЕС.
Издадените разрешителни за пребиваване на граждани на страни, които не са членки на съюза, са нараснали с 5% между края на 2016 и края на 2017 г., като 21 от страните членки са отбелязали увеличаване на броя на валидните разрешения.
След Унгария и България най-силен ръст е отчетен в Малта с 25% и Словакия с 21%.
Сред петте страни членки с най-голям брой разрешителни за пребиваване Германия е регистрирала най-високия ръст с 14% спрямо края на 2016 г. Повишение е отбелязано също във Франция, Испания и Великобритания. Само Италия от групата на петте най-големи страни членки е отчела спад с 3% на наличностите от валидни разрешения. Понижение е регистрирано също в Естония, Чехия, Латвия, Гърция и Румъния.
38% от валидните разрешителни за пребиваване към края на 2017 г. са били издадени по причини, свързани със семейството, а най-малък е бил делът на разрешенията с цел работа – 16%. Бежанският статут и допълнителната защита са имали дял от 7% от издадените разрешителни за пребиваване, а образованието - от 6%.