IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Иван Кръстев: Изградена в страха от миналото, днес Европа се бои от бъдещето

Френският вестник Monde публикува интервю с българския политолог преди изборите за Европейски парламент

19:50 | 04.05.19 г. 4
<p>
	<em>Снимка: Ройтерс</em></p>

Снимка: Ройтерс

Европейските избори през погледа на българския политолог Иван Кръстев предлага в електронното си издание френският вестник Monde. В интервюто, озаглавено "Изградена в страха от миналото, днес Европа се бои от бъдещето", Иван Кръстев определя като един от залозите на тези избори заминаването на работещите и студентите от източните и южните страни в един Европейски съюз, изпаднал в криза на идентичност и опасяващ се от възможен разпад.

Monde припомня, че в книгата си "След Европа" той анализира отражението на миграционната криза през 2015 година и опасността от раздробяване на Европа след Brexit.

На въпрос на изданието дали е възможно разпадане на Европа, българският политолог отговаря, че опасността е напълно реална. Според него обаче понятието за разпад се възприема много различно в различните страни. За Париж и Берлин Европа на две скорости е крачка към интеграцията, докато на изток на това се гледа като на начало на разпадането на общностния проект. Смисълът е различен според политическото позициониране. По-малко Европа се възприема като постигане на ново равновесие от суверенистите, докато федералистите виждат в това наченки на дезинтеграция, посочва Иван Кръстев.

По думите му нито една голяма политическа сила извън Великобритания, дори и евроскептиците, не призовават днес за разрушаване на Европейския съюз. Той дава пример със Съветския съюз и Югославия на времето, когато разпадането е неочакван резултат от процес на реформа или на адаптация, подет именно за да се постигне обновяване. Това е нещо като банкова криза, при която вложителите, желаещи на всяка цена да си получат парите, ускоряват срива. Ако опасявайки се за Европа европейските правителства започнат да взимат все повече защитни мерки, смятайки, че ще избегнат най-лошото, това може да ускори нейния срив, предупреждава Кръстев.

Интервюиращият от Monde припомня, че сривът на СССР е дошъл от сърцето на империята, а не от нейната периферия и пита дали е възможно така да стане и с Европейския съюз.

В отговор Иван Кръстев изтъква, че действително, сривът на СССР, това не е независимостта на балтийските страни или на Грузия. В края на 1980-те години Русия е решила, че вече не е в неин интерес да плаща за републиките в Централна Азия и се е опитала да създаде по-хомогенен съюз с Беларус и Украйна. Това е бил истинският елемент, отприщил започналия разпад, най-вече в мисленето на политиците, както и на общественото мнение, отбелязва политологът.

Според него, възможно е същото да стане в Европа, ако един ден Франция и Германия решат, че съюзът, такъв какъвто е, вече не е в техен интерес. В момента едновременно се конкретизират да противоположни феномена. От една страна с Брекзит силите, борещи се за излизане от ЕС или за разпадането му сега позамлъкнаха - например като Марин Льо Пен във Франция.

От друга страна има силно движение за отхвърляне на елитите и институциите, по-специално европейските, обвинявани, че не служат за нищо. Поддръжниците на тази теория твърдят, че държат на Европейския съюз, но са готови да се откажат от някои основни ценности. Ако се ограничат прерогативите на Централната банка, Германия ще остане ли в съюза? Ако се възстановят границите, как ще реагират много от страните? Пропастта между желанията на общественото мнение и на политиците и последиците от някои решения може да ускори този срив, без никой да е искал това, изтъква Иван Кръстев в интервюто за в. Monde. 

/БТА/

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 05:59 | 14.09.22 г.
Най-четени новини

Коментари

4
rate up comment 5 rate down comment 7
Sakamano
преди 5 години
Почти всяка националистическа и популистка партия в някой момент се е обявявала за напускане на ЕС. Във Великобритания постигнаха успех, а останалите след като осъзнаха, че мнозинството избиратели не искат *exit, веднага обърнаха палачинката.Ако проследиш историята на християнството, ще видиш че по нищо не се различава от исляма, освен че е още по-кървава. Всъщност, възходът на Европа и упадъкът на религията вървят ръка за ръка. Затова съм против християнска Европа. Подкрепям Европа без религия.Вярно е, че либерализмът понякога изпада в крайности които не ме радват, но ако ЕС не беше либерален съюз, нито една източноевропейска държава нямаше да бъде допусната в него, тъй че не на мен се пада да го съдя.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
3
rate up comment 21 rate down comment 7
korn
преди 5 години
Кой политик определян като националист или популист е за разпадане на ЕС?Точно обратното,популистите са за бяла християнска обединена Европа с обща външна граница и армия.Дори Орбан,който се води за най големия популист,винаги е казвал че ЕС трябва да има общя армия която да пази външните граници.А либерали и демократи като Макрон и Меркел се дърпат за по голямо обединение на ЕС.
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
2
rate up comment 9 rate down comment 26
lyusien
преди 5 години
Кръстев разкарай се с твоите глупости Никои не иска и няма интерес от разпадането на Е С Тъпите популисти много скоро ще изчезнат от политическата сцена Дори най ограничените избиратели ща разберат истината за тях
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
1
rate up comment 21 rate down comment 12
ABBA
преди 5 години
Цитатче:"Кои имена най-често се дават на деца, родени в Германия е въпросът, на който всяка година отговаря Обществото за германски език (GfdS). Вче станаха известни резултатите и за 2018 г. В Берлин МОХАМЕД(във всички варианти на правописа)е било най-популярното име миналата година. Следват Луи (2-ро място) и Емил (3-то място)."
отговор Сигнализирай за неуместен коментар
Финанси виж още