Преди изборите в Испания анализатори се опасяват от напредъка на националистите

Антисистемните партии направиха истински пробив в Южна Европа през последните години, като взеха властта в Италия и Гърция, след като се зарекоха да се откажат от традиционното политическо мислене и да оспорят икономическия консенсус в Брюксел. Този месец испанците ще се отправят към урните и мнозина се притесняват от възхода на антиимигрантското и антифеминистко движение „Вокс“, което се превърна в истинска изборна сила, пише Фердинандо Джулиано в коментар за Bloomberg.

Но за хората, които са притеснени от завоя на Европа към популизма, трябва да се каже, че Мадрид е далеч от това да поеме по пътя на Рим, да не говорим за Будапеща или Варшава. Традиционните партии запазват стабилната си преднина, така че следващото правителство вероятно няма да е твърде различно от предходното. Но все пак това са третите парламентарни избори през последните четири години, а испанската икономика преминава през период на нестабилност.

Това не означава, че трябва да се омаловажават притесненията от „Вокс“, чиято поява на сцената ентусиазира толкова Стив Банън, бивш съветник на Доналд Тръмп и националист. През декември тя стана първата крайнодясна партия, която печели места на местни избори в Испания (област Андалусия) след смъртта на военния диктатор Франсиско Франко.

Гласовете й бяха от решаващо значение за създаването на управляваща коалиция между дясноцентристката Народна партия и центристите от „Сиудаданос“, която сложи край на 36-годишното управление на социалистите в Андалусия.

„Вокс“ е напът да спечели 10% от гласовете на избирателите на парламентарните избори. Това е забележително за организация, основана едва в края на 2013 г.

„Вокс“, разбира се, не е единствената антисистемна партия, която печели гласове в Испания. Крайнолявата партия „Подемос“, оглавявана от Пабло Иглесиас, се представя доста по-зле, отколкото през 2015 г., когато беше близо до това да победи социалистите на парламентарните избори. Но обществени допитвания все пак й дават около 12-13% от гласовете, което може да я превърне във фактор при изграждането на коалиция след изборите. Регионалните партии също са силни, включително подкрепящата независимостта „Леви републиканци на Каталуния“.

Както отбелязва Антонио Баросо, изследовател в консултантската компания Teneo, много хора, може би 40%, не са решили за кого ще гласуват. Но голямата тема на тези избори е раздробяването на избирателите. Двете партии, които доминират в испанската политика през последните четири десетилетия – Социалистическата и Народната партия, не могат да спечелят над половината от гласовете на избирателите. Ще тласне ли това Мадрид към крайностите, както се надява Банън?

Според хората с по-умерено мислене това, за щастие, изглежда малко вероятно. Три са възможните изхода от тези избори и нито един от тях не изглежда особено тревожен. При първия Социалистическата партия получава най-голяма подкрепа от около 30% и сформира лявоцентристка коалиция с подкрепата на „Подемос“ и някои регионални партии.

Другият вариант е лидерът на партията Педро Санчес да се обърне към центъра и да опита да сформира съюз със „Сиудаданос“, въпреки че лидерът на партията Алберт Ривера отхвърли подобен вариант.

Ако Санчес успее да създаде подобно партньорство (което далеч не е сигурно), Европейският съюз и инвеститорите нямат особени основания за притеснение. Като премиер той следва класически ляв дневен ред, като предложи повишаване на данъците за богатите и банките, за да набере средства за социални разходи. Министърът на икономиката Надя Калвино е бивш високопоставен представител на ЕС и е малко вероятно да иска да разочарова Брюксел, ако запази поста си. Дори в партньорство с „Подемос“ Испания вероятно ще се държи като Португалия, където лявото правителство на Антонио Коща намали бюджетния дефицит, като даде приоритет на социалните разходи над области като инфраструктурата.

Вторият изход от изборите е сформиране на дясно правителство от „Народната партия“ и „Сиудаданос“ с подкрепата на „Вокс“ като в Андалусия. Това е малко вероятно предвид преднината на социалистите в обществените допитвания и нежеланието в центристката партия на Ривера за насочването й надясно. Все пак дясноцентристка коалиция няма да е бедствие за икономиката. Тя почти сигурно ще въведе по-ниски данъци, финансирани чрез намалени разходи. Това е почти като дясната „Лига“, която иска „плосък данък“, но не желае да прави съкращения, за да го плаща.

Третият потенциален изход е политическата фрагментация да се окаже твърде голяма, за да се създаде правителство. В този случай испанците ще трябва да гласуват отново, може би още през есента. Разбира се, за кандидатите на традиционните партии би било много по-добре да постигнат компромис по програма, подкрепяща възстановяването на страната, което се забави, но остава силно. Но дори да не успеят, икономиката доказа, че е устойчива на отсъствието на силно правителство.

Инвеститорите изглеждат оптимистично настроени. Доходността по 10-годишните испански държавни ценни книжа е малко над един процентен пункт по-висока от германския им еквивалент и доста под италианските държавни ценни книжа. След цялата драма, която обхвана Южна Европа през това десетилетие, включително кризата в Каталуния, Испания все още изглежда относително невъзмутима. И това е комплимент.