Президентските избори в Македония - референдум за промяната на името

Македонците гласуват днес на президентски избори, които се очертават като неофициален референдум за горещо оспорваната промяна на името на страната на Република Северна Македония въз основа на споразумението с Гърция, пише Ройтерс.

Страната проведе действителен референдум по въпроса миналата година, но той се оказа невалиден заради недостатъчно участие. По-късно парламентът ратифицира споразумението, което отвори вратата за членство на Македония в Европейския съюз и НАТО.

Но промяната на името, за която настояваше Гърция с оглед прекратяване на според нея скритите териториални претенции към северната й провинция, която също се нарича Македония, продължава да поляризира македонците и засенчи всички други въпроси в предизборната кампания за президентските избори.

24-метровата бронзова статуя на Александър Велики на главния площад в Скопие е ярко въплъщение на спора.

Плановете за прикрепването на нова плоча към статуята с надпис, че тя принадлежи на гръцката култура, бяха договорени в рамките на споразумението, но разгневиха мнозина консервативни македонци, според които древното наследство на Александър е македонско, а не гръцко.

„Обществото е дълбоко разделено между привърженици и противници на споразумението“, казва политологът Петър Арсовски. Това засяга двамата основни кандидати на президентските избори, никой от които не се доближава до мнозинство според обществените допитвания.

Неотдавнашна анкета дава подкрепа от 28,8% на Стево Пендаровски, подкрепян от управляващата центристка коалиция на социалдемократите и партията на албанското малцинство Демократичен съюз за интеграция (ДУИ). Той обещава да задейства споразумението за промяна на името.

Основният му опонент, Гордана Силяновска-Давкова, която е университетски преподавател и е подкрепяна от националистическата опозиция ВМРО-ДПМНЕ, ревностно противопоставяща се на споразумението, има подкрепа от 26,8%, сочат резултатите от допитването.

То отрежда третото място на Блерим Река, кандидат на втората по големина партия на етническите албанци „Беса“, с подкрепа от около 7%.

Ако никой от кандидатите не получи мнозинство в неделя, ще се проведе втори тур на президентските избори на 5 май.

Президентският пост в бившата югославска република е предимно церемониален, но държавният глава е също така върховен главнокомандващ на въоръжените сили и утвърждава приетите от парламента закони.

Отказът на настоящия президент националист Георге Иванов да подпише някои законопроекти, приети от парламента, отложи задействането на ключови закони, включително за по-широко използване на албанския език 18 години след бунта на етническите албанци, който тласна Македония до ръба на гражданска война.

Президентът обаче няма власт да блокира поправките в конституцията за промяна на името на Северна Македония, които бяха приети с мнозинство от две трети в парламента.

„За мен няма никаква дилема. Трябва да продължим напред – ЕС и НАТО са единственият път. Нуждаем се от президент, който ще се придържа към това“, казва 35-годишната продавачка в Скопие Елена Стоянова.

Липса на доверие в политиците

Прозападното правителство на премиера Зоран Заев изрази надежда, че ЕС ще каже през юни кога Скопие може да започне преговори за членство, но тази перспектива е помрачена от скептицизма в блока за това дали ново разширяване е разумно.

Привържениците на ВМРО-ДПМНЕ също подкрепят членството в ЕС и НАТО, но казват, че споразумението за промяна на името, което е ключово предварително условие за подобен напредък, подкопава южнославянската идентичност на страната.

„Не мисля, че някой в тази страна е против ЕС или, пази Боже, не вижда бъдеще в Европа. Но цената, която трябва да платим, е твърде висока“, казва 65-годишният пенсионер Петър Костадинов.

„Да сменим името си, да се откажем от езика и идентичността си? Не, ние сме македонци и нашата страна се казва Македония. Трябва да има друг начин“, допълва той.

Според анализатори избирателната активност може да е ниска заради умората на избирателите, спор за избирателните списъци и разочарованието от неуспеха на правителството да изпълни обещанието си да привлече повече чуждестранни инвестиции и да намали високата безработица.

„Хората са разочаровани от политиката“, казва жителката на Скопие Сузана Добревска. „Те нямат доверие на политиците и поради това не искат да гласуват“, допълва тя.