Гърция е навлязла в период на икономически растеж, който я поставя „сред най-добре представящите се в еврозоната“. Тази доста изненадваща оценка идва от Международния валутен фонд в нов доклад за гръцката икономика, предава ВВС.
Високопоставен представител на МВФ казва, че има много положителни развития, които могат да се посочат. В същото време обаче икономиката все пак остава уязвима, нужни са още реформи, а безработицата се запазва на неприемливо високо ниво.
Именно в Гърция започна финансовата криза в еврозоната през 2009 г., а икономиката ѝ бе най-силно ударена, получавайки няколко спасителни заема, включително от МВФ.
Повечето от тези пари обаче дойдоха от еврозоната, възлизайки на над четвърт трилион евро.
Тези заеми обаче дойдоха с определени условия. Гърция трябваше да предприеме мерки, за да намали неустойчивите кредитни нужди на правителството, да реформира икономиката в подкрепа на растежа, да направи промени в трудовото законодателство и да приватизира редица дружества.
Макар че кредиторите срещнаха съпротива от страна на Гърция, днес и МВФ, и ЕС казват, че страната е постигнала напредък.
Растежът се завърна през 2013 г., макар че в началото бе неустойчив. Миналата година обаче Гърция постигна ръст от малко над 2% за пръв път от над десетилетие.
Тази година МВФ прогнозира, че страната ще се справи дори малко по-добре. Според ръководителя на мисията на МВФ в Гърция Питър Долман това е достатъчно, за да постави страната „в горния края на класацията по растеж в еврозоната“.
Това със сигурност е напредък, макар че сравнението донякъде отразява забавянето, което удари еврозоната като цяло миналата година.
Важно е да си припомним и колко много пострада икономиката на Гърция – тя все още е с 24% по-малка в сравнение с преди кризата.
Безработицата се е свила значително, включително сред младежите, но остава висока – 18,5% сред възрастните като цяло и близо 40% сред младите хора.
МВФ казва, че работата по реформите е недовършена и икономиката остава уязвима. Особена тревога представляват банките, които все още имат високи нива на необслужвани заеми.
Долман описва банките като „осакатени“ заради този проблеми. Това се вижда и във факта, че кредитирането на частния сектор продължава да намалява.
Според него е нужна още работа по реформите на трудовия пазар, за да могат работодателите да реагират по-лесно на променящите се условия. А реформите при конкуренцията все още изостават.
На среща финансовите министри от еврозоната тази седмица се съгласиха, че Гърция трябва да положи още усилия. Те обсъдиха дали да продължат с мерки за облекчаването на дълга, които вече са принципно договорени, но зависят от това дали гръцкото правителство ще завърши договорените реформи.
Те решиха да изчакат, докато Гърция не постигне още напредък, макар че еврокомисарят Пиер Московиси изрази увереност, че мерките, на стойност 1 млрд. евро, може да бъдат одобрени още на следващата среща през април.