Само една от 15 държави в ЕС спазва стандарта за качество на въздуха

Изискванията на международните и европейски стандарти за качество на атмосферния въздух не успяват да постигнат 14 от проверени 15 държави - България, Естония, Унгария, Холандия, Полша, Румъния, Словакия, Испания, Албания, Македония, Грузия, Косово, Молдова, Швейцария, Израел. Нещо повече, много правителства не са предприели ефективни мерки за подобряване на качеството на въздуха и опазването на здравето на населението, съобщи българската Сметна палата.

Това са изводите от осъществения съвместен одит на 15 Върховни одитни институции, включително  българската Сметна палата, и Европейската сметна палата. Качеството на атмосферния въздух е в съответствие с всички изисквания на европейските стандарти единствено в Естония.

Основната цел на извършения съвместен одит е да се установи дали правителствата на държавите са предприели мерки за подобряване качеството на атмосферния въздух.

Големи несъответствия

Съвместният одит разкрива големи несъответствия между събраните данни от 15 страни, включени в обхвата на одита. В едната крайност е Естония, която е изпълнила всички изисквания на съответните стандарти. В другата крайност са страните, срещу които Европейската комисия неотдавна е завела дела в Европейския съд заради продължителното надвишаване на допустимите прагове на замърсяване.

Основният извод от доклада на българската Сметна палата е, че държавната политика за опазване на качеството на атмосферния въздух е в съответствие с изискванията на законодателството и в изпълнение на изискванията към България, поставени с европейските директиви и международни споразумения. Но за периода 2009-2017 година в България няма приета национална стратегия за опазване на околната среда, която да включва основните цели и принципи от Закона за опазване на околната среда.

Причините за влошеното качество на въздуха в България имат социално-икономически характер и са вследствие на енергийната бедност на населението, тъй като основен източник на замърсяването е битовото отопление през зимния сезон, са изводите на одита.

Той констатира, че са предвидени социални мерки като помощи за отопление на хора с ниски доходи, но не се предвижда осигуряването на екологични горива и подобряване на качеството на атмосферния въздух в големите градове. Мерките на национално и местно ниво не са насочени към основния източник на замърсяване – битовото отопление с твърдо гориво, остарелия автомобилен парк и инфраструктурата, което представлява предизвикателство за ефективността и ефикасността на предприетите мерки за борба със замърсяването на въздуха.

Препоръките на ЕС

През 2008 г. от Европейския съюз са определени прагови стойности на голям брой замърсители на атмосферния въздух. Основните замърсители са фините прахови частици (произвеждани от консумацията на енергия и транспорт), азотни оксиди (източник: транспорт) и серен диоксид (източник: горене на въглища).

Фактори, въздействащи върху чистота на въздуха, определени по степен в различните страни (извадка от доклада):

Съгласно изискванията на европейска директива, страните-членки са задължени да анализират качеството на въздуха на своята територия и да докладват резултатите на Европейската агенция за околна среда, както и да съставят планове за подобряване на качеството на въздуха за замърсителите, които надвишават установените прагови стойности.

Европейската комисия разполага с правомощия да предприеме действия, ако страна-членка не изпълни изискванията на директивата. Ако не се постигнат очакваните резултати, Комисията има право да инициира съдопроизводство в Европейския съд.

Преждевременни смъртни случаи

Замърсяването на въздуха предизвиква най-висок риск за човешкото здраве в света измежду всички видове замърсявания на околната среда. В доклад на Европейската сметна палата, публикуван през септември 2018 г., е констатирано, че замърсяването на въздуха е причинило преждевременната смърт на 400 хиляди души годишно и мерките, предприети от ЕС за борба с проблема, не са постигнали очаквания ефект.

Анализирани са също глобалните ефекти от замърсяването на въздуха. По време на първата международна конференция за замърсяване на въздуха и човешкото здраве, проведена през есента на 2018 г., Световната здравна организация обявява, че един от всеки девет смъртни случаи в света се дължи на замърсяване на въздуха.

В доклада от съвместния одит са посочени и най-добрите практики за подобряване на качеството на въздуха за всяка от страните. За България част от тях са свързани с модернизиране на обществения транспорт.

Друга препоръка изисква преминаване на потребление на природен газ за обществени сгради и домакинства и за пример са посочени 225 сгради, свързани към централната отоплителна мрежа в София, а в Стара Загора 102 сгради са свързани към газовата мрежа.

Концентрация на фини прахови частици (2,5) в различните страни:
(Фини прахови частици 2,5 - частици с  аеродинамичен диаметър до 2,5 микрона)

Монтиране на устройства на комините за филтриране на въздуха (в София, Пловдив, Стара Загора, Благоевград и Велико Търново) също е част от мерките, които ще подобрят качеството на въздуха.

При изграждането на велоалеи се отчита, че в София те са вече 49,51 км, 48 км са в Пловдив и 7,8 км в Стара Загора.

Препоръката за подобряване на качеството на въздуха предвижда увеличаване на зелените площи, както и поддържане и облагородяване на уличното озеленяване.