Законодателите в Македония одобриха промяната на името на страната, сигнализирайки, че правителството има подкрепата, необходима за решаване на десетилетния спор с Гърция и отварянето на пътя към членство в НАТО и Европейския съюз, предава Bloomberg.
Балканската държава гласува за промяна на конституцията си в ход, който може да даде предимство на Запада в борбата му за влияние с врага от Студената война Русия над Балканите, най-нестабилният регион на Европа. Държавата ще изпълни и споразумение, постигнато през миналата година с Гърция, която обеща да премахне ветото си върху кандидатурите на балканската държава за присъединяване към най-големия търговски блок в света и НАТО.
По-рано през деня коментаторът по Балканските въпроси и водещ на Bloomberg TV Bulgaria Николай Кръстев прогнозира много точно, че гласуването може да мине още днес. „Възможно е до края на деня да има решение за промяната на името на Македония, която Скопие и Атина договориха през 2018 г.“, каза Николай Кръстев.
Премиерът Зоран Заев спечели мнозинство от две трети в парламента в петък, за да може законодателният орган да приеме изменение, преименуващо бившата югославска република на „Република Северна Македония“, заяви председателят на парламента Талат Джафери в Скопие. Трябва да бъдат одобрени още три изменения, преди законодателите да гласуват за окончателен законопроект.
След това процесът преминава в ръцете на Атина, където премиерът Алексис Ципрас е изправен пред съпротива от страна на своите националистически партньори заради обещанието си да ратифицира сделката и да подпечата присъединяването на Македония към НАТО.
Въпреки че на управляващата коалиция в Скопие липсваха достатъчно гласове, Заев събра подкрепата на партии, представляващи етническото албанско малцинство в страната и независими депутати, които се отцепиха от опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ, която се противопоставя на плана.
Друг критик е Русия, която възразява срещу разширяването на НАТО на Балканите и обвини САЩ и ЕС, че помагат за промяната на името. ВМРО-ДПМНЕ бойкотира гласуването.
Спорът се съсредоточи около настояването на Гърция, че името "Македония" се отнася само за северната ѝ провинция, а Ципрас е изправен пред трудната задача да преодолее съпротивата на своите националистически партньори в управляващата коалиция. Те заплашиха да напуснат правителството, ако той успее да прокара своята част от споразумението.
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг, който призова двете страни да изпълнят споразумението възможно най-скоро, заяви през октомври, че преговорите за присъединяване на Македония могат да приключат до края на януари. Администрацията на Заев настоява да приключи със споразумението преди изборите за Европейски парламент през май, когато един непредсказуем изход от тях би могъл да затрудни плана за интеграция на страната му.