Ръководителите на най-големите британски компании забогатяват все по-бързо

Сезонът на годишните заседания във Великобритания наближава и мишената за порицания от акционерите е ясна – председателят на комисията за работната заплата на компаниите, пише Bloomberg.

До 13 ч. лондонско време на 4 януари главните изпълнителни директори на водещите компании във Великобритания вече са спечелили средната заплата, която британските служители получават за една година, показва изследване на института High Pay Centre. Това е с два часа по-бързо спрямо 2018 г. Данните са донякъде изкуствени, тъй  като сравняват възнаграждението на ръководителите на компаниите, включени в индекса FTSE 100, за 2017 г. с последните данни за заплащането на служителите на пълен работен ден. Но те засилват усещането, че маститите босове продължават да се отдалечават от редовите служители.

Средната заплата на главен изпълнителен директор през 2017 г. беше по-висока в сравнение с 2015 г. въпреки спада през 2016 г. Заплащането на ръководителите е скочило по-бързо, отколкото това на служителите на пълен и на непълен работен ден миналата година. Една от окуражителните тенденции е, че заплащането на главните изпълнителни директори, съпоставено със средното равнище в неговата или нейната компания, намалява.

Средната заплата на главен изпълнителен директор на компания от FTSE 100 през 2017 г. е била 3,9 млн. паунда (4,9 млн. долара), което е огромна сума дори за ръководител на международна компания.

Нито една компания не иска ръководителят й да бъде на дъното по заплащане, така че всяка година сумата се увеличава. Сложни бонус пакети редовно предоставят по-високо възнаграждение от предвиденото. Рядко заплащането на босовете се намалява. Ема Уолмсли от фармацевтичния гигант GlaxoSmithKline получава по-малко от предшественика й Андрю Уити, но това е нещо необичайно.

Комисиите, определящи възнагражденията, изглежда се тревожат, че ще загубят главните изпълнителни директори, ако не им дадат повече. В действителност приносът на отделен човек за корпоративния успех е почти невъзможно да бъде измерен. Стратегията е широк проблем. Представянето зависи от вече съществуващите способности и конкурентни предимства независимо кой е шефът.

Уместните въпроси са дали заплащането на главните изпълнителни директори е справедливо и дали това е единственият начин за гарантиране на сигурността на ръководството на компанията.

Вярно е, че има недостиг на таланти в някои сектори. Например проблемите на GKN да намери нов ръководител през 2017 г. Те в крайна сметка бяха разрешени с назначаването на вътрешен човек, който трябваше да се оттегли, още преди да е започнал. Последва болезнено придобиване. Не е съвпадение, че вторият по най-високо заплащане главен изпълнителен директор във Великобритания през 2017 г. работеше за купувача Merlose Industries. Но това едва ли оправдава огромните цифри на върха на стълбицата.

Заплащането на британските ръководители може да е засенчено от това на американските, но този факт едва ли ще смекчи недоволството на обществото в момент, когато опозиционната Лейбъристка партия заявява, че ще проведе радикална и интервенционистка политика по отношение на заплатите. Компаниите трябва да се променят или това ще им бъде наложено отгоре.

High Pay Centre правилно се вглежда в ролята на комисията по възнагражденията. Центърът предлага функциите й да бъдат сведени до обсъждане на плановете за наследяване и приемане на нефинансови мерки. Това поне може да накара членовете на борда на директорите да гледат на заплащането на главния изпълнителен директор като на ресурс, а не необходим компонент за успех. Комисията по възнагражденията може да се нуждае от различни умения, за да изпълнява подобна задача и това ще отнеме време.

Тя вече има правомощията да спре възходящата инерция. Просто трябва да усети натиск, за да го направи. По време на годишните общи събрания инвеститорите имат шанс да затегнат примката около хората на ръководни постове.