20 години след появата на еврото кои страни се справиха най-добре и най-зле?

Президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги преди време сравни еврото със земна пчела – „загадка на природата“, която не би трябвало да може да лети, но някак го прави.

Драги използва тази метафора при сътресенията, предизвикани от гръцката дългова криза през 2012 г., когато мнозина се чудеха дали изчезването на единната европейска валута е неизбежно, пише Bloomberg.

Това постижение прикрива различия, които може би няма как да бъдат избегнати в регион с толкова голямо иномическо и културно многообразие. Когато европейските страни се отказаха от правомощието да определят собствени лихвени проценти и се подчиниха на фискалните ограничения на блока, те се надяваха, че ще последва по-голямо икономическо благополучие. Bloomberg е създала поредица от тестове по повод 20-годишнината на еврото, за да установи как са се справили. Резултатите сочат, че съвсем малко страни се радват на явен просперитет. еврозоната

Еврото преживя върхове и спадове след създаването си на 1 януари 1999 г., три години преди пускането в обращение на банкнотите и монетите. Това десетилетие сътресенията бяха особено много, тъй като спасителните програми за затъналите в дългове страни и повторната рецесия доведоха валутния съюз до ръба на разпадането. Чрез наводняване на блока с ликвидни средства Драги успя да запази жива мечтата за европейска валута. Това обаче не предотврати щетите за репутацията на еврото. Делът му в глобалните резерви е намалял с близо 30% след пика през 2009 г.

Време за изпит

За да прецени състоянието на проекта до момента, Bloomberg Economics подложила страните членки на еврозоната на десет икономически теста, за да установи до каква степен са постигнали по-голяма стабилност и икономическа интеграция, както и възможностите им да останат конкурентни и да стабилизират икономиката си по време на дълговата криза във валутния съюз.

Резултатите показват разделен континент. От изследваните 16 страни шест получили най-високата оценка А, пет били оценени с В, а останалите – със С. Трите балтийски страни, които се присъединиха през 2011 г., не са били подложени на тест, тъй като не са част от блока достатъчно дълго.

Както може да се очаква, Германия се е справила най-добре с тестовете – еврото е равносилно на девалвация за най-голямата икономика в Европа и следователно се отразява благоприятно на търговията и конкурентоспособността. Словакия и Словения, които се присъединиха по-късно, също са сред отличниците, главно защото еврото драстично намалява рисковете за обменния курс и им позволява да задълбочат търговските си отношения с блока.

Ползите от валутния съюз не са толкова силно изразени при някои от първоначалните страни членки. Въпреки че страните в тази категория остават конкурентни, в трудни времена Ирландия и Португалия изпитваха затруднения, защото нямаха достатъчно поле за маневри само с фискалната политика. Гърция пострада тежко по време на дълговата криза, но все пак получава оценка В. 18-годишното членство на страната в еврозоната й позволи да изгради нови търговски отношения с по-богатите страни в Европа. Прехвърлянето на паричната политика на надеждна централна банка донесе по-голяма стабилност на цените в първите години, а в последно време се наблюдава голямо подобрение на конкурентоспособността.

Най-лошите оценки са получили три от петте най-големи икономики в Европа – Франция, Италия и Испания. Дори в годините преди кризата трите страни не успяха да се възползват от валутния съюз, като задълбочат търговските си връзки с блока и само Испания започна да променя това след кризата.

Следващ тест

Извън икономическите различия има нещо, което е още по-важно за бъдещето на евро – какво мислят европейците за него. Единната валута винаги е била част от по-широк проект за гарантиране на мирно съвместно съществуване в Европа чрез сближаване на народи и страни след двете световни войни.

Дълговата криза, възходът на популистките партии и гласуването на Великобритания за напускане на Европейския съюз поставиха на изпитание тази кохезия. Допитвания показват, че подкрепата на народа за еврото е намаляла в Италия, която неотдавна избра антисистемно правителство, което месеци наред воюва с Европейската комисия заради бюджета си.

Но в страните, които използват еврото, повечето хора все още са негови големи поддръжници. Настроенията са се подобрили в 13 страни членки след присъединяването им, като в Австрия, Финландия, Германия и Португалия е отбелязан двуцифрен ръст на подкрепата. Дори в Италия, където тя е намаляла с близо 25%, около 60 на сто от населението подкрепя споделянето на валута със съседните страни.

Това обаче не означава, че всички страни изгарят от желание да се присъединят към еврозоната. Допитвания, проведени след 2012 г., показват, че само 35% от поляците и 23% от чехите са за присъединяване на страните им към зоната на единната валута. Те, подобно на много унгарци, не са склонни да се откажат от националната си валута, въпреки че Маастрихтският договор технически изисква от тях да го направят. Сред страните, които могат да се присъединят към еврозоната, само в Румъния подкрепата надхвърля 60%.

Успехът на еврото през следващото десетилетие ще зависи много от способността му да продължи напред и да постига възход противно на икономическите и политическите залози срещу него, обобщава Bloomberg.