Brexit 2018: Заслужаваше ли си?

Това разгневи противниците на запазването на по-тесните връзки с Брюксел и същевременно обърна срещу премиера поддръжника на нейното правителство в парламента – северноирландската Демократична юнионистка партия. Според противниците на мярката без задаването на ограничение на нейното действие се създава предпоставка тя да продължи неограничено дълго.

Въпреки това през ноември кабинетът обяви, че подкрепя договорения план. И тук, както и след общата позиция от юли, компромисът се оказа прекалено голям за някои. Ден след като стана ясно, че властите са постигнали разбирателство, поредният ключов министър напусна редиците на правителството. Доминик Рааб, който наследи Дейвид Дейвис, се отказа от поста заради несъгласие със своя премиер.

„Преди всичко не мога да съгласувам условията на предложената сделка с обещанията, които дадохме пред страната в нашия манифест на последните избори“, заяви Рааб в писмото с оставката си.

По думите на бившия министър планът на Мей застрашава целостта на Обединеното кралство и той не може да подкрепи един продължаващ неопределено време защитен механизъм за предотвратяването на фактическа граница между Северна Ирландия и Република Ирландия, при който ЕС има право на вето върху правото на Лондон да го напусне.

Причина за истински удар по Мей обаче стана решението ѝ да отложи парламентарното гласуване на споразумението с Брюксел, което трябваше да се състои на 11 декември. Премиерът, както и нейните опоненти, бяха наясно с това, че в настоящия си вид текстът на сделката няма как да спечели подкрепата на теглещите в различни посоки фракции в парламента.

Най-видими обаче бяха противоречията в редиците на управляващата партия, където противопоставянето на защитници и противници на Brexit достигна своята връхна точка с инициирането на вот на недоверие срещу кабинета на Мей.

В крайна сметка премиерът оцеля след гласуването само за да се изправи пред поредната спънка, застрашаваща бъдещето на споразумението. След като отмени вота в парламента, Мей направи смелото обещание пред противниците на договора, че ще се върне на Континента и ще поиска – по думите си „гаранции“, за прилагането на предпазния механизъм. Властите в Брюксел обаче отказаха да дадат на премиера помощта, на която се надяваше и тя отново трябваше да се прибере у дома с празни ръце, опитвайки се да успокои очакващия нова дата за гласуване парламент.

Междувременно с новото затягане на примката около врата на Мей все повече започна да се говори за двете крайни алтернативи, към които Великобритания все повече започна да се приближава, а именно излизането от блока без сделка, но също така и отказа от Brexit. В подкрепа на второто дойде Съдът на Европейския съюз който в средата на декември постанови, че Великобритания може да реши едностранно да се откаже от напускане на ЕС, без да има нужда от одобрението на другите страни членки.

Брюксел на свой ред също даде сигнал, че приема повече от сериозно опасността от Brexit без сделка и дни преди коледните празници представи мерките, които възнамерява да предприеме, ако все пак не се стигне до споразумение. От текстовете става ясно, че в случай на хаотичен Brexit в сила ще влязат нови проверки на двустранната търговия, както и редица други регулации по отношение на въздушния транспорт, финансовия сектор и търговията с ограничен период на действие.

В крайна сметка само 100-тина дни преди официалното излизане на Великобритания от блока на 29 март Мей обяви, че парламентарното гласуване ще се проведе в началото на новата година – в седмицата, започваща на 14 януари.

С минаването на времето обаче надеждите за постигане на споразумение избледняват и все по-очаквано изглежда само допреди няколко месеца шокиращата възможност за „хаотичен“ Brexit. Предвид факта, че Мей на практика не постигна никакви гаранции от Брюксел по въпроса с ирландската граница повече от възможно остава парламентът така и да не приеме сделката на премиера.

От юни 2016 г., когато изненадващо британците подкрепиха излизането на страната си от ЕС, развитието на британския казус върви единствено на по-зле, като с времето Островът, ЕС и всички останали странични наблюдатели успяват само да се примирят със създалото се положение. Следвайки тази логика може би няма да е изненада, ако все пак британският парламент не подкрепи сделката на Мей и се стигне до Brexit без сделка. В такъв случай последствията трудно могат да бъдат предвидени и за анализаторите остава само надеждата, че може би ситуацията няма да се развие чак толкова зле.

Или пък не? Може би за пореден път ще станем свидетели на изненада от Острова и сделката ще бъде приета, което ще махне от плещите на бизнеса и пазарите едно огромно бреме.

Но нека не забравяме, че на хоризонта все по-упорито започва да изплува и вариантът за оставането на страната в ЕС, за което все по-често сигнали изпращат и властите в Брюксел, чието хладнокръвие също намалява с всеки изминал ден. Ако само допреди няколко месеца беше немислимо Великобритания да промени мнението си (включително и с провеждането на нов референдум), то сега и този вариант започва да изглежда приемлива макар и под формата на доброволно отказване от процеса по излизането от блока.

Но дори и това решение ще изисква съгласието на кабинета и парламента, каквото очевидно няма. Във всеки случай търсенето продължава.