Brexit 2018: Заслужаваше ли си?

2018 г. вече е почти отминала. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2018 г."

2018 г. започна с познатото от предходната година притеснено очакване за това какво ще успеят да изкопчат едни от други Великобритания и Европейският съюз в последната година на Острова в състава на блока.

Очакванията за напрегнати и на моменти инфарктни преговори се осъществиха, което обаче на свой ред не попречи на неизвестността да внесе смут в икономиката не само на Великобритания и на ЕС, но и в по-широк международен план.

Както за Лондон, така и за Брюксел беше ясно, че това е последният шанс, който ще имат, за да договорят най-доброто, на което са способни. Въпреки това първите месеци от годината изминаха неусетно, без каквото и да е било развитие, белязани единствено от станалите вече обичайни остри реплики и прехвърляне на отговорност между Брюксел и Лондон.

На този фон се появиха и поредните предупреждения за предстоящата по-слаба икономическа година, като от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) дори заявиха, че очакват икономиката на Великобритания да нарасне с най-бавен темп от всички държави в Г-20.

Първият голям пробив беше постигнат в средата на март, когато стана ясно, че е договорена по-голямата част от споразумението за преходния период след Brexit. От текста на сделката стана ясно, че периодът на адаптация след развода ще е 21 месеца, удовлетворявайки искането на Великобритания за срок от две години.

Една от най-важните теми, по които и двете страни постигнаха споразумение, обаче беше въпросът за ирландската граница и т. нар. „предпазен механизъм“, който спира създаването на фактическа граница между Северна Ирландия и Република Ирландия, но при липса на решение предвижда регионът да остане в европейския митнически съюз за разлика от останалата част на Великобритания.

Въпреки недоволството на голяма част от политическите сили на Острова от подобно решение бе обявено, че Брюксел и Лондон все пак са се обединили около необходимостта подобна мярка да бъде включена в правния текст на сделката.

Дотук обаче свърши развитието на случая „Великобритания“ за тази половина на годината, като последващите месеци бяха предимно за безплодни преговори с Брюксел.

На вътрешнополитическия фронт премиерът Тереза Мей успя да постигне малко по-голям напредък, като през юли обяви, че е успяла да си осигури подкрепата на правителството за плана за излизане от ЕС. В документ, очертаващ позицията на кабинета, министрите заявиха, че са се съгласили, че по-ранното предложение към ЕС „трябва да бъде развито“ въпреки видимото несъгласие на някои министри.

Това разминаване бързо стана очевидно, след като Мей получи първия си голям удар за годината, а именно оставките на не един, а двама ключови за процеса на Brexit министри – главният преговарящ с Брюксел Дейвид Дейвис и британският първи дипломат Борис Джонсън.

В писмото си до премиера Дейвис не се опита да прикрие противоречията в кабинета и заяви, че „националният интерес изисква министър по въпросите на Brexit, който вярва твърдо във вашия подход, а не само неохотно изпълнява задълженията си".

Колкото до Джонсън за никого не бе тайна това, че той е крайно против споразумението на Мей, като с оставката си допълнително засили чувството за затягане на примката около врата на премиера.

Всичко това принуди Мей да вземе решението сама да поеме преговорите за излизането на страната от ЕС през юли.

Това, както и обнадеждаващите данни за британската икономика, радваща се на необичайно горещото и продължително лято, внесоха известно успокоение, което обаче не продължи дълго.

В хода на преговорите, за които премиерът вече носеше пряка отговорност, бяха направени нови отстъпки пред Брюксел включително и по отношение на действието на предпазния механизъм, което във финалния вариант на споразумението няма зададен краен срок на действие.