Напрежението от Париж като сигнал за демократичния свят

Огън, пиротехнически средства и сълзотворен газ опустошиха Париж в събота вечер; в неделя сутрин улиците бяха осеяни със скелети на изгорени коли, а Триумфалната арка беше покрита с графити. По-малки и предимно по-мирни шествия имаше и на други места във Франция, където през последните няколко уикенда протестиращи завзеха будки за пътни такси, блокираха камери за скорост по магистрали, спряха уличното движение и барикадираха входовете на местни данъчни служби.

Демонстрантите бяха "жълти жилетки" - наречени така заради светлоотразителното облекло, което носят. Отново и отново се повтаря, но неправилно, че те са се "появили от нищото", пише Ан Епълбаум от в. Washington Post. Вярно е, че произходът им е нетрадиционен: в миналото политическите партии във Франция, както и в останалата част на Европа, произхождаха от старомодни институции от реалния живот - например профсъюзите създадоха социалдемократите, а в много страни църквата създаде десноцентристките християндемократи. Хората се отъждествяваха с други хора, с които са се запознали в клубове, на събирания, в кафенета.

За разлика от тях, членовете на това ново обществено движение, ако то може правилно да бъде описано като движение, не са се запознали в институции от реалния живот. Вместо това те са се намерили в интернет, чрез социални медии и онлайн петиции, които могат да създават нови групи и идентичности от днес за утре.

Жълтите жилетки, чийто произход категорично е в киберпространството, не са свързани с никоя от съществуващите политически партии, въпреки че няколко вече се опитват да си ги присвоят. "Крайнолевият" политик Франсоа Рюфен, който изпитва язвителна неприязън към френския президент Еманюел Макрон, вече се появи в шествия на жълтите жилетки. "Крайнодесният" лидер Марин льо Пен също се обяви в тяхна защита, а някои подозират, че нейни привърженици или може би хора с още по-крайни програми може да са били отговорни за превръщането на мирните в началото протести в Париж в събота сутринта в съпроводени от насилие бунтове в събота вечерта.

Но всякакви претенции за връзки с една или друга група са опортюнизъм, защото самото движение не е определило водач. Вместо това то назначи осем говорителя, които произхождат от различни среди и не могат да бъдат окачествени като принадлежащи към една партия или дори към една обществена група.

Изглежда, че жълтите жилетки споделят не някаква идеология или ясна философия, а набор от възгледи, както и нещо, което може да се определи като естетика. Те са ядосани от екологичните данъци, довели до повишаване на цените на бензина, и не харесват ограниченията на скоростта по френските пътища. Те са ядосани в по-общ план и донякъде именно поради тази причина едно движение, което не съществуваше преди месец, се обедини толкова бързо: гневът е едно от нещата, които пътуват бързо по социалните медии - форма на комуникация, която дава предимство на емоциите; той също така е едно от нещата, които обединяват хората в свят, където профсъюзите, църковните организации и политическите партии губят значение. Един от протестиращите обяви: "Всички вие", имайки предвид политическата класа като цяло - крайнолеви, крайнодесни и центристи, "вече не сте нужни".

Тук има ирония: партията на самия Макрон - "Република, напред!" - също започна като антипартийна партия, убежище за хора, които вече не се отъждествяваха с традиционните политически партии. Но тя беше зачената в политически контекст, а членовете й участваха в избори. Поради това "Република, напред!", която не съществуваше преди три години, сега е възприемана като част от върхушката, която беше създадена да победи. Френската история е пълна с революции, превзети от още по-радикални революции, но сега тези промени стават с шеметна скорост. Възможно е също така в случая предаността към политическите партии да не се възстановява лесно, щом бъде разрушена.

Като се има предвид тази нова реалност, е важно да се намерят начини, по които тези спонтанни нови антиполитически движения да бъдат убедени да участват в по-официални институции, да се включват в по-официални дебати, да участват в сделките и компромисите, които изисква една съвременна демокрация. Важно е също така да не се позволи те да бъдат похитени от хора с по-мрачни програми. А и това не са проблеми само на Франция: по-голямата част от останалия демократичен свят е изправена или ще се изправи пред същия вид предизвикателства. Ако президентите, парламентите, съществуващите партии и институции могат да намерят начини да се вслушат в тях, да ги приобщят и да се променят с тях, тогава демокрацията ще оцелее през 21-и век. В противен случай тя може да не оцелее. 

/БТА/