Френският президент Еманюел Макрон говори за обрат в енергийната политика на Франция. Само че онова, което той си представя, е твърде плахо и половинчато, за да бъде наречено така.
Франция задоволява близо три четвърти от енергийните си потребности чрез атомна енергия. Макрон смята да намали тази зависимост до 50%, но със значително закъснение - десет години по-късно от първоначално предвиденото. Така страната ще си остане още няколко десетилетия почти изцяло зависима от атомните централи. Явно Макрон не смее да натовари своите съграждани с още по-големи увеличения в цените на тока, след като по-високите данъци върху бензина и най-вече върху дизела предизвикаха масови протести в страната, пише Барбара Везел в коментар за Deutsche Welle.
Освен това във Франция няма сериозна съпротива срещу атомната енергия. И правителството може да си позволи да удължава живота на някои стари съоръжения, макар и да са достигнали срока на безопасна експлоатация.
Френският президент чисто и просто не желае да провокира нова съпротива срещу своите икономически планове. Страната се намира в огромна зависимост от атомната енергия и на практика проспа възможността да подсили сектора на възобновяемите енергии. По този фактор Франция изостава от повечето свои съседи в Европа. Макрон възнамерява да закрие една-единствена стара атомна централа - тази във Фесенхайм, прочула се с многобройни инциденти. А предвидените два до три милиарда евро, които президентът смята да отпусне за развитието на възобновяемите енергии, са просто капка в морето. Френският енергиен гигант EDF междувременно разработва планове за строеж на повече инсталации за вятърна и соларна енергия, но като цяло енергийната политика на страната изглежда твърде половинчата и некоординирана.
В южната част на Франция има възможности за широко използване на слънчевата енергия, само че липсват подходящи и евтини технологични решения, както и стимули за индустрията и гражданите.
И днес повечето от лошо изолираните къщи в страната се отопляват все така на ток. Цените на електроенергията скочиха доста болезнено през последните години, но болшинството от французите просто не разполагат с друга алтернатива. А Макрон се бои да подеме някаква коренна промяна, защото си има достатъчно други проблеми. На всичкото отгоре липсват и пари в държавния бюджет, с които да се подкрепят тези мащабни промени.
В другите си планове, свързани с екологията - например за намаляване на вредните емисии от дизела, президентът Макрон пък постъпи твърде лекомислено. За да откаже гражданите от дизеловите им автомобили, той просто увеличи данъка върху този вид гориво. Народният гняв го свари напълно неподготвен, но вината за това е изцяло негова и на неговите съветници. С присъщата на столичния елит арогантност, тези хора показаха, че не знаят нищичко за живота в големите провинциални региони на Франция.
Макар протестът на "жълтите жилетки" да бе анархистичен, а в някои случаи и подклаждан от лобисти, исканията на тези хора по същество бяха оправдани. В цяла Франция правителството в продължение на десетилетия насърчаваше строежа на големи супермаркети. Това разсипа старите пазарни структури с малки магазинчета и пазари за селскостопанска продукция в селата и малките градове. В същото време бяха спрени редица средства на обществения транспорт. На много места хората сега са принудени да пътуват с километри, за да стигнат до най-близкия лекар или магазин. Техният гняв е обясним, защото те сега плащат цената за една напълно сбъркана политика, която доведе до замирането на селските региони и същевременно до пълната зависимост на хората от личните им автомобили.