ЕСМ: От влизането в банковия съюз печели както България, така и еврозоната

- Нека си поговорим и за самия ЕСМ. Дебатите за реформа в еврозоната включват и промени в задълженията и правомощията на ЕСМ. Какво очаквате от тези промени и как смятате, че те ще отразят върху настоящата дейност на фонда? Доколко реалистична е идеята за превръщането на ЕСМ в Европейски валутен фонд и как това ще се отрази на държавите от еврозоната?

- Европа измина дълъг път по време на кризата, която показа, че някои елементи от архитектурата на Икономическия и паричен съюз липсват. Нямаше кредитор от последна инстанция за държавите, които са изгубили пазарен достъп. Когато създадохме паричния съюз, никога не сме очаквали, че страни от Икономическия и паричен съюз ще загубят достъп до световните капиталови пазари, но ето че това стана. За тази цел сега имаме ЕСМ. Ние създадохме и банковия съюз с Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране.

По време на кризата направихме много ремонти на еврозоната. Вашият въпрос е и за бъдещето. По-добре е да завършим липсващите елементи, докато моментът още е добър, сега, когато икономиката расте и Европа е в по-добро състояние.

В момента обсъждаме три теми. Едната е завършването на Банковия съюз, втората е подсилването на ЕСМ и третата е възможният фискален капацитет на еврозоната. Сега фокусът е върху първите две. Що се отнася до финализирането на Банковия съюз, ние обсъждаме предпазен механизъм за Единния фонд за преструктуриране. Съществува и политическо разбирателство, че ЕСМ трябва да направи това и в момента водим технически преговори как да го постигнем.

Друг елемент за завършването на банковия съюз е Европейската схема за гарантиране на депозитите. Според нас това е важна стъпка за подсилването на банковата система, както и за доверието на европейските граждани, че парите им са на сигурно място и те винаги ще могат да си ги получат обратно, също така и по време на криза. Но първо банките трябва да се справят със своите наследствени проблеми.

Ние работим и за засилването на ролята на ЕСМ. Предстои да видим, че в бъдеще Европейската комисия заедно с ЕСМ ще договаря, проектира и наблюдава изпълнението на програми. Така че вместо четири кредитни институции – Комисията, Международният валутен фонд, Европейската централна банка и ЕСМ, ние по всяка вероятност ще имаме само две – Комисията и ЕСМ.

Това е важно, тъй като така ще можем да се справяме по-добре с бъдещи кризи.

Друга нова задача ще е и евентуалната роля на ЕСМ като потенциална рамка за преструктуриране на суверенен дълг. Ако нашите държави членки го пожелаят, можем да имаме роля и тук, тъй като ние разбираме пазарите и икономиката.

Бъдещ елемент е и ревизирането на набора от средства в арсенала на ЕСМ. Разполагаме с шест различни инструмента, но сме използвали само два – заеми по време на програма за икономическо приспособяване и непряка банкова рекапитализация за Испания. Другите четири инструмента досега не бяха използвани. В момента обсъждаме това как да направим една от нашите предпазни кредитни линии по-достъпна.

Но се появява и въпросът дали ЕСМ трябва законово да бъде включен в Договора от Маастрихт. За тази цел всички европейски държави членки трябва да са съгласни, а някои дори трябва да проведат референдум. Така че това ще отнеме време. Но ние винаги сме казвали, че ще е добре ЕСМ да стане част от европейската рамка, получавайки статут, подобен на този на Европейската инвестиционна банка.

Третата тема засяга фискалните инструменти. Съществува дебат за създаването на централен фискален капацитет или мярка срещу асиметрични шокове. Но ще отнеме време да уеднаквим позициите на страните по този въпрос. Някои страни подкрепят идеята, други са яростно против нея. Така че това ще изисква подходящата политическа дискусия.

-  Ами еврото? Може ли европейската валута да се превърне в първа световна резервна валута, отнемайки лидерството на долара? Това възможно ли е и ако да – кога?

- Повдигате един много актуален въпрос. Той беше подет това лято от германския външен министър Хайко Маас. Жан-Клод Юнкер също го използва в своята реч за Състоянието на съюза. Този въпрос все повече и повече се повдига и от международните инвеститори. ЕСМ има над 1500 инвеститори по света – в Европа, както и в България, в Азия, Америка и Африка. Мнозина от тях са притеснени, че доларът едва ли не се използва като политическо средство от американската администрация.

Така че те се обръщат към съответните институции в Европа с искане еврото да бъде развито като по-силна валута. Разбира се, резервната валута би могла да се създаде само на пазара, тъй че на еврото ще му е нужно много време, преди да стане водеща резервна валута.

Нашата амбиция не е еврото да замени долара, а да се придвижим към една многополюсна парична система, където няколко валути – със сигурност включвайки и долара, еврото и юана, ще имат конкурентна важност.

Вече наблюдаваме преминаване на някои инвеститори от долар към евро. Те купуват повече евро, отколкото деноминиран в долари дълг, като също така търгуват повече с евро.

След кризата еврото се превърна в една от най-атрактивните валути в света.

- Много инвеститори ли правят тази промяна?

- Наблюдаваме, че са все повече и повече. Те виждат несигурността, която идва от настоящата администрация в САЩ, от геополитическа гледна точка и заради рисковете от търговска война.