Голяма част от пластмасовите продукти за еднократна употреба още са без алтернатива. Това заяви Цветанка Тодорова, председател на управителния съвет на “Българска Асоциация Полимери", в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, по повод забраната от страна на Европейския парламент на употребата на пластмасови изделия за еднократна употреба в ЕС от 2021 г.
“70% от морските отпадъци са от пластмаса, но половината от тези отпадъци по бреговете на моретата и океаните, са за еднократна употреба, другите са от други видове. Продуктите, които попадат под обхвата на директивата на ЕС за ограничаване на изделията за еднократна употреба, са продукти, които вече са част от схемите за разделно събиране – бутилките за вода и различни течности, артикули, които могат да бъдат заменени от по-устойчиви алтернативи – контейнери за храна за еднократна употреба, чаши, чинии, тарелки и др. и артикули, за които не съществуват лесно достъпни алтернативи като фасовете за цигари, различни продукти да санитарна употреба", посочи тя.
Тодорова смята, че на този етап в директивата само се говори за по-устойчиви алтернативи, но за голяма част от продуктите такива все още не съществуват.
“Смята се, че на чашите за кафе за еднократна употреба алтернатива могат да бъдат картонените чаши. И това не е така, защото в директивата нищо не се споменава за тях, но те имат вътрешен слой от полимер, който възпрепятства проникване на влагата", посочи тя и добави, че "за някои от продуктите съществуват алтернативи. За продуктите за течности това са кеновете и стъклените бутилки”.
Експертът добави, че биоразградимите полимери-заместители са на основата на възобновяеми растителни източници, които когато попаднат в околната среда могат да се разградят и да не причиняват въздействие върху нея. По думите ѝ на този етап те също са включени в директивата или поне не са изключени от нея.
Според Цветанка Тодорова производителите могат да спомогнат за ограничаването на употребата на пластмасовите изделия като търсят алтернативи съвместно с бизнеса.
Председателят на управителния съвет на браншовата асоциация "Полимери" обаче предупреди, че от самото начало при обсъждане на директивата съществува проблем – Европейската комисия е приела тези забранителни мерки без да е изследвала други ограничители в директивата и без да е изследвала ефекта от тях.
“Срокът от две години е много кратък, за да бъдат намерени други алтернативи и с тези си решения на ЕК това най-вероятно ще доведе до фрагментация на вътрешния пазар в ЕС. От друга страна би следвало да се работи изключително тясно с бизнеса, защото той може да предложи алтернативи и забраната за нещо при съществуването на даден проблем не го решава", коментира Тодорова.
Повече от разговора вижте във видео материала
преди 6 години Отново виждаме изваждане на преден план на несъществуващи проблеми с пластмасови опаковки или сламки за замитане под килима на реалните проблеми свързани с корупция и бюрокрация. Няма нужда от война от срещу пластмасата и държавата не бива да контролира по никакъв начин цели сектори на пазара като обявява извън закона всички неудобни играчи. В България едва 5% от територията на страната е убранизирана има предостатъчно терени където пластмасата да се балира, съхранява и преработва. Няма нужда от алтернатива нито на найлоновите торби, нито на сламките, нито на опаковките. А тия глупости с пластмасата в океана направо будят насмешка. Откога ние имаме излаз на океан, че да се интересуваме от океани. А стъклените бутилки задължително трябва да се балират в големи хранилища, за да е икономически изгодно да се преработват. В никакъв случай не бива да има политики, когато се правят опити за намаляване на отпадъци от определен тип. отговор Сигнализирай за неуместен коментар