В Германия мигрантите са изгубени в бюрокрацията

"Чакам, но нищо не се случва": близо три години след пристигането си в Берлин, младият иракчанин Зайд ал Ахмад още не знае дали ще може да остане трайно в Германия. Сблъскал се с една претоварена от дела администрация, той се опитва да се интегрира, пише Франс Прес, цитиран от БТА.

"Стресиращо е, не успявам да живея спокойно", казва пред Франс прес младият мъж, който говори на добър немски език с арабски акцент. 

Зайд ал Ахмад, на 23 г., е един от стотиците хиляди мигранти в Германия, чиито дела чакат две или три години след пристигането им в дебрите на администрацията, натоварена неимоверно след решението на Ангела Меркел от 4 септември 2015 г. да отвори границите на страната за кандидатите за убежище.

Получил през декември 2016 г. отказ на молбата си от Службата за бежанците, на която изведнъж се наложи да обработва повече от един милион нови дела през 2015 и 2016 г., иракчанинът подава през януари 2017 г. жалба в съда срещу това решение.

Оттогава насетне той е в очакване берлинският съд да се произнесе по спора.

Германските съдилища са затрупани с голям брой жалби от намиращи се в същото положение мигранти или от такива, които са получили разрешение за ограничен едногодишен престой, въпреки че вероятността е голяма жалбите им просто да бъдат отхвърлени и да започне процедура по експулсиране.

Случаят в Кемниц

Такъв е случаят и в Кемниц, където крайната десница протестира срещу чужденците от повече от седмица след убийството с хладно оръжие на германец. Във връзка с това убийство беше арестуван млад иракски кандидат за убежище, чиято молба е била отхвърлена и той е трябвало да бъде върнат в България, откъдето е влязъл в Европа.

Администрацията обаче не го сторила навреме и делото му е трябвало да стартира отначало.

В края на 2017 г. 320 000 жалби са чакали да бъдат разгледани от съдилищата, което е четири пъти повече в сравнение с 2016 г.

В Берлин "близо две трети от все още необработените процедури в административния съд са свързани с правото на убежище", посочват от съда.

Освен това ниското качество на някои от постановените след мигрантския наплив решения на Службата за бежанците често стават обект на критика. "Ангажирани бяха хора, които не притежават квалификацията" за деликатната задача да решават човешки съдби, казва със съжаление депутатката от "Зелените" Филиз Полат.

В резултат, повече от половината (56,5 процента) от решенията на Службата за бежанците доведоха до жалби пред съдилищата през първото шестмесечие на тази година.

Докато чакат съдиите да разгледат делата им, мигрантите имат право временно да останат в Германия. "На всеки три или шест месеца трябва да подновявам разрешителното си за престой, трудно е да се живее с такива кратки срокове", недоволства Зайд ал Ахмад.

Преодоляване на препятствията

Всекидневието му често е свързано с преодоляване на препятствия и ограничения при намирането на квартира, работа или образование.

От две години той живее в къща, където споделя стая с площ по-малко от 20 квадратни метра с други двама бежанци. Кухнята на етажа е обща. В квартирата стават "дребни кражби от шкафовете, има проблеми с цигарите, проблемни ситуации със съквартирантите и се вдига много шум".

Зайд ал Ахмад не храни надежда да намери апартамент, тъй като няма разрешение за дългосрочен престой. "Трябва да имам най-малко едногодишно разрешение за престой, за да се сдобия с документите, които изискват наемодателите", подчертава той.

Този млад почитател на футбола, чиято прическа имитира тази на Мохамед Салах, мечтае да получи образование на болногледач - една доста търсена професия в Германия, която не разполага с достатъчно работна ръка в този сектор.

По тази причина той прави опити да му бъде признато образованието, с което разполага. Това ще му позволи да продължи с ученето, докато работи през нощта и през уикенда като разносвач на храна в намиращо се на влаков перон заведение, което предлага капучино и лате макиато.

Около 290 000 бежанци вече са си намерили работа, твърди Службата по заетостта, а броят сред тях на зависимите от държавни помощи е намалял с 36 процента между 2016 и 2017 г.

"Когато пристигнах в Германия, нямах ни най-малка представа какво ме очаква, исках просто да избягам от Ирак. Днес обаче знам, че бъдещето ми е тук", казва с усмивка младият мъж.

/БТА/