Германският излишък по текуща сметка се очаква да остане най-големият в света и през тази година, независимо от създалото се търговско напрежение. Това става ясно от изчисления на института за икономически изследвания Ifo, които по всяка вероятност ще доведат до подновяване на критиките срещу фискалната политика на канцлера Ангела Меркел.
Международният валутен фонд (МВФ) и Европейската комисия от години призовават Германия да предприеме действия за увеличаване на местното търсене и вноса като начин за намаляване на световния икономически дисбаланс, стимулирайки растежа в чужбина. Американският президент Доналд Тръмп също отправи множество критики към Германия заради засиления ѝ износ.
Германският излишък по текуща сметка – измерваща потоците от стоки, услуги и инвестиции, ще остане най-големият в света за трета поредна година през 2018 г. на ниво от 299 млрд. долара. На второ място застава Япония с 200 млрд. долара, става ясно от данните на Ifo.
Челната тройка се очаква да бъде допълнена от Холандия с излишък от 110 млрд. долара. Този път Китай няма да е сред предните позиции благодарение на засилен внос и по-ниска възвръщаемост на капитали от чужбина.
На другия край на спектъра САЩ по всяка вероятност ще останат страната с най-голям дефицит по текуща сметка в размер на 420 млрд. долара.
От Ifo посочват, че състоянието на германската текуща сметка се дължи основно на търговските баланси – износът ще надвиши вноса с 265 млрд. евро тази година.
През първата половина на годината търсенето на германски стоки е особено силно в другите държави от еврозоната, както и в другите страни от Европейския съюз.
От 2011 г. излишъкът на Германия се смята за превишаващ прага на Европейската комисия от 6%, а от 2014 г. ЕК официално регистрира макроикономически дисбаланс за страната, като всяка следваща година потвърждава критиките си.
В своите препоръки ЕК посочва, че Германия трябва да използва бюджетния си излишък, за да стимулира публичните инвестиции и да създаде подходящи условия за силен ръст на реалните възнаграждения. МВФ също е отправял сходни препоръки към Берлин.
От своя страна министерството на икономиката посочи, че правителствените фискални и икономически политики не са създадени, за да повлияват на баланса по текущата сметка.
„Преди всичко това е резултат от основаващи се на пазара решения за снабдяването и търсенето, взети от компаниите и частните потребители на световните пазари, и зависещи от фактори като цените на петрола, валутните курсове и демографските тенденции“, заяви говорител на министерството.
Въпреки това, по думите му, правителството иска да подсили вътрешното търсене и да подсигури изгодни условия за конкурентна икономика в Германия, като и двете неща ще имат ограничаващ ефект върху излишъка по текущата сметка.
преди 6 години Ти сериозно ли мислиш че народите от Западните Балкани могат да работят като китайците.Гледал ли си как се работи в Китай,за какъв труд и дисциплина става въпрос.Знаеш ли какви са заплатите на китайците?Виждал ли си какъв въздух дишат и в каква мизерия живее по голяма част от народа на Китай.И само някой човечец живеещ на село,не излизал от България,без интернет може да си помисли че живота на обикновенния китаец е добър. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Хич не са умни германците,една от най големите икономики в света произвеждаща абсолютно всичко каквото можеш да си представиш.Отдавна са изнесли много голяма част от произвоството си в Европа и дръгата част на света.Проблема в Европа,е че има едни посткомунистически държави дето много се краде.Има едни средиземноморски държави на които не им се работи.Има едни англичани дето се чустват поробени като им даваш работа и едни французи дето държат на 35 часовата си работна седмица и т.н. отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 6 години Германците, ако са умни, ще насърчат изнасянето на производства и част от веригата за производства извън Германия, но във ЕС. Удрят поне три заека наведнъж:- липсата на работна ръка вкъщи;- "успокояването" на САЩ и другите, солящи по търговскя им излишък;- намаляване на напрежението в ЕС - развитие и за другите държави. Да не говорим и че по този начин страните от ЕС ще си вдигнат стандарта, а може крайния продукт да излиза и по-евтино, т.е. по-конкурентноспособен. Със сигурност една такава стратегия има и други плюсове - като например по-силно немско влияние (лоби) във други държави. Но това ми идва на прима виста, за сериозни недостатъци не се сещам, но ползите, така или иначе, ще са по-големи. отговор Сигнализирай за неуместен коментар