Останалите без жилища хора са другите жертви на рухналия мост в Генуа

Освен 38-те загинали и 16-те ранени от рухването на магистралния мост Моранди в Генуа има още няколкостотин жертви на тази трагедия. Това са обитателите на кооперациите, намиращи се в района под моста, припомня Франс прес.

Евакуираните са над 600. Те са живеели в блокове в квартала Сампиердарена. Някои от тях са намерили засега убежище при роднини. Други бяха подслонени безплатно в хотели или при частни лица, отворили безвъзмездно вратите на домовете си за тях. Трети са в център за настаняване, обособен в гимнастически салон.

Вчера местните и националните власти ясно заявиха - онова, което е останало от моста Моранди ще трябва да бъде разрушено, а също и кооперациите, разположени отдолу.Вътрешният министър Матео Салвини обаче се ангажира, че всички засегнати хора ще бъдат настанени на ново място преди края на годината. За много от евакуираните това си остава далечна перспектива и сега те трябва да свикнат да живеят сбутани например в една хотелска стая с подръчни средства.

Същевременно италианската компания Autostrade per l'Italia, която бе оператор на рухналия мост и бе подложена на критики от правителството, обяви днес, че линейките няма да плащат повече тол такси в цялата й пътна мрежа, обхващаща близо половината от около 6000 километра автомагистрали в Италия, предаде Франс прес. Решението влиза в сила незабавно.

"Ако бях ръководител на Autostrade per l'Italia, щях да отменя някои от тол таксите в часовете след драмата", каза Салвини по-рано днес. "В този момент линейките плащат тол такси по магистралите! Чудя се къде са сърцата и мозъците на някои хора", каза Салвини, който е представител на крайнодясната партия Лига. Той припомни, че от тол такси компанията получава по 3,5 милиарда евро на година.

"Предвид бедствието, което те предизвикаха, мисля, че могат да си позволят няколко седмици без тол такси", каза Салвини. Според него компанията трябва да инвестира част от печалбите в инфраструктурата на град Генуа и в помощ на пострадалите от рухването на моста, чиито жилища ще бъдат разрушени при предстоящите операции по разчистване на останките от виадукта.

Междувременно италианският инженер Марция Марандола, професор по история и архитектура в университета в Сапиенца, каза пред Франс прес, че мостът Моранди край Генуа е съоръжение, при което са използвани все още експериментални техники по времето на неговото изграждане и не е било предвидено да издържи на днешното интензивно движение. 

Неговият създател Рикардо Моранди, заедно с Пиер Луиджи Нерви (пионер в употребата на армиран бетон), е сред най-изтъкнатите италиански инженери от 20-и век и голям строител на мостове. Той е първият, използвал предварително натегнат армиран бетон още в началото на 1950-те години - техника, която по онова време е иновитивна и експериментална, изтъква Марандола.

Моранди е построил моста в Кането близо до Флоренция, гигантският мост над езерото Маракаибо във Венецуела (най-дългият в света при построяването му през 1962 година), както и моста Баракиля в Колумбия.

Виадуктът край Генуа е дълъг 1,18 километра и е висок 90 метра и е един от най-усъвършенстваните механизми, посочва Марция Марандола. Построен е при особено деликатно равновесие, изчислено за точно определено тегло, с маржове за безопасност. Най-деликатните елементи са кабелите от предварително натегнат армиран бетон, опънати между настилката и пилоните, които амортизират всяко преминаване. Това равновесие е подписът на Моранди, подчертава тя.

Днес обаче трафикът е два пъти по-интензивен, отколкото се е предвиждало при изграждането му. Освен това се е увеличило и теглото на автомобилите. Според Марция Марандола едва ли съоръжението е можело да бъде пригодено за такъв голям товар.

Едно от решенията е било да се облекчи тежестта по моста чрез отклоняване на част от движението. От 10 години се мисли и за изграждане на алтернативен маршрут, най-вече за тежкотоварните камиони. Трудно би могло да се мисли за разрушаването му и заради интензивния жп трафик под моста, който щеше да бъде парализиран.

На въпрос на АФП дали може архитектът да се държи отговорен за срутването, Марандола отговаря, че това е прекалено опростенческо мислене. Тъкмо благодарение на такива експериментални съоръжения, с техните слабости, е станало възможно да се изучи как са били построени и какво не е могло да се предвиди при създаването им. Най-лесното сега би било да се хвърли вината на неговия създател, тъй като той вече не е тук, за да отговори (починал е през 1989 година), изтъква Марция Марандола.

По думите й, такива мостове са деликатни съоръжения, които искат по-специално внимание - както мостът Бруклин в Ню Йорк или Айфеловата кула в Париж. С времето поддръжката им разбира се струва повече от изграждането им и е много трудно да се правят конкретни интервенции по тях. В Генуа например поддръжката е била постоянна, но е трябвало да се преосмисли като цяло появата на целия този трафик, подчертава италианската инженерка. 

/БТА/