Спадът на турската лира се ускори в четвъртък, след като американските санкции срещу турски официални лица се прибавиха към дълъг списък от проблеми за пазарите и икономиката на страната, пише Wall Street Journal.
Турската валута е загубила около четвърт от стойността си спрямо долара през 2018 г., докато Турция се бори с високата инфлация и дълга, а инвеститорите се съмняват в независимостта на централната банка на страната.
Курсът на турската лира спрямо долара отбелязва спад от 1,7% до ниво от около пет лири за долар. Турската валута достигна рекордно дъно в сряда, след като Белият дом съобщи, че ще санкционира Турция заради задържането на американски пастор.
САЩ съобщиха, че ще забранят на американците да правят бизнес с министрите на правосъдието и вътрешните работи на Турция заради отказа на страната да освободи пастор Андрю Брънсън. Той е обвиняван, че е помогнал при неуспешния опит за преврат срещу турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
Брънсън отхвърля обвиненията, които според американски официални представители са политически мотивирани. Ако бъде осъден, той може да получи затвор до 35 години.
„Американските санкции срещу двама турски министри засилиха притесненията на пазарите, че може да последват други мерки и контрамерки. Инвеститорите не харесват политическата ескалация“, отбелязва Commerzbank в свое съобщение.
Санкционираните министри отхвърлиха решението на Турция в Twitter.
“Нямам друга мечта освен да живея и да умра в тази страна. Не притежавам имоти и пари извън Турция, в САЩ или в друга страна“, заяви министърът на правосъдието Абдулхамит Гюл късно в сряда.
Вътрешният министър Сюлейман Сойлу каза, че Турция ще продължи да настоява за връщането на живеещия в Пенсилвания ислямски духовник Фетхуллах Гюлен, който според президента Ердоган е бил подстрекател на опита за преврат през 2016 г.
„Имаме само една собственост в САЩ и това е ФЕТО (движението на Гюлен, считано от Турция за терористична организация - б.р). Няма да го оставим там, ще го вземем“, допълни Сойлу.
Спадът на стойността на лирата идва на фона на по-широкия натиск върху валутите на страните с нововъзникваща икономика, които пострадаха от силния долар и повишаването на лихвите в САЩ.
Нововъзникващите пазари бяха подложени на натиск в четвъртък на фона на засилените притеснения от ескалиране на търговския спор между САЩ и Китай. Курсът на валути като рублата и южноафриканския ранд спада спрямо зелената валута.
Турция е смятана за особено уязвима спрямо по-силния долар заради високия й дълг, който по данни на Международния валутен фонд (МВФ) е 53% от брутния й вътрешен продукт към края на 2017 г. Около една трета от банковите кредити за турски компании са били в чуждестранна валута към края на май, сочат данни на централната банка. Спадащият курс на лирата затруднява изплащането на тези дългове.
Инвеститорите са притеснени и от политическата намеса в работата на централната банка, нещо което турското правителство отрича.
Ердоган определи високите лихви като „майката и бащата на всички злини“ и обеща да ги запази на ниско равнище, за да подкрепи растежа.
Според анализатори по-високите лихви ще подкрепят лирата и ще сдържат нарастването на инфлацията, която достигна 15,4% през юни - най-високото годишно равнище от 15 години.
Страната ще публикува данни за инфлацията в петък. „Макроикономическите причини за още по-голямо отслабване на лирата остават силни. Инфлацията вероятно ще нарасне още повече в идните месеци“, отбелязва JP Morgan в свое изследване.