Гърция представи проектозакон пред парламента късно в петък, който очертава реформи в енергийния, пенсионния и трудовия сектор, докато правителството се опитва да си подсигури последните заеми от международната си спасителна програма, съобщава Ройтерс.
Атина иска да премине през последния преглед от кредиторите преди срещата на Еврогрупата на 21 юни, където се надява на напредък по сделката за облекчаване на дълга, след като текущата спасителна програма приключи през август.
Ако получи зелена светлина от прегледа и Еврогрупата, тя ще получи нови заеми за около 12 млрд. евро.
Текущата спасителна програма на Гърция – третата от 2010 г. насам, е на стойност 86 млрд. евро. Досега Атина е получила помощ за 46 млрд. евро, а Еврогрупата тепърва трябва да реши какво ще прави с останалите средства, когато изплати последните 12 млрд. евро.
В реформите в проектозакона се включват мерки за ускоряване на приватизацията в енергийния сектор, намаляване на държавните разходи за пенсии и реформи на трудовия пазар, включително арбитраж, когато има спорове между работодатели и служители.
Проектът очертава и перки за периода след края на програмата, например допълнително намаляване на пенсиите през 2019 г. и понижаване на прага за освобождаване от данъци през 2020 г.
Очаква се законодателите да гласуват проекта през следващата седмица.
Правителството представи пред парламента и фискалния си план за периода 2019-2022 г., прогнозирайки по-високи от целевите първични излишъци на годишна база.
Гърция е получила спешни заеми за около 260 млрд. евро от 2010 г. насам в замяна на непопулярни икономии и реформи. Парите поддържат икономиката жива и увеличиха рязко дълга ѝ, който в момента е на ниво от 180% от БВП.
Правителството иска да излезе от спасителната програма, без да взима превантивна кредитна линия или допълнителна финансова помощ. Атина трупа паричен буфер и иска да обслужва дълга си чрез средства, привлечени директно от пазарите.