Икономиката на Гърция продължава да се разраства през първото тримесечие на годината, според данни на Elstat, публикувани в понеделник, докато страната се придвижва към края на осемгодишната международна спасителна програма, предава БНР.
Брутният вътрешен продукт на Гърция е нараснал през периода януари–март с 0,8% спрямо последното тримесечие на 2017 година, когато се повиши с 0,2%, сочат данни на гръцката национална статистика. Това представлява траен растеж на БВП вече пето поредно тримесечие.
Добрата икономическата експанзия в началото на годината се дължи основно на нарастване на износа, докато дълготрайните инвестиции продължават да се свиват, а общото крайно потребление се повишава незначително.
Износът на стоки и услуги е нараснал с 1,4% на тримесечна база, докато вносът се е понижил с 2,7 на сто. Крайните потребителски разходи са се увеличили с едва 0,1%, а дълготрайните бизнес инвестиции са се свили с цели 28,1 на сто.
На годишна база растежът на БВП на Гърция се ускорява през първото тримесечие до 2,3% от 2,0% в края на 2017 година, като износът e нараснал със 7,6%, вносът се e понижил с 2,8%, потребителските разходи са се свили с 0,3%, а дълготрайните инвестиции са намалели с 10,4% спрямо първите три месеца на предходната година.
Трябва да се има предвид, че икономиката на Гърция се завърна на пътя на растежа през миналата година, разраствайки се с 1,4%, след като прекара по-голям част от последното десетилетие в рецесия. Европейската комисия очаква ускоряване на растежа към 2,3% през настоящата година.
След като изпадна в рецесия през 2008 година, гръцкият брутен вътрешен продукт се сви с повече от 25% на фона на мерките за строги икономии, наложени от международните кредитори след 2010 година, като в разгара на кризата нивото на безработица достигна исторически връх от близо 28 на сто.
Страната все още се намира в третата по ред спасителна финансова програма, която обаче трябва да приключи през август 2018 година. Кредиторите на Гърция настояват да продължават да оказват строг контрол върху бюджетната политика в продължение на още няколко години след края на спасителната програма и да предотвратят евентуалните опити на Атина да се откаже от провеждането на необходимите реформи.
Но по-малко от три месеца преди края на трета спасителна програма правителствата от еврозоната, водени от Германия, все още не са съгласни с Международния валутен фонд относно размера на спасителните фондове, които ще трябва да бъдат преструктурирани и по въпроса как да бъде предложено на Гърция автоматично и
безусловно ново облекчаване на част от държавния дълг.
Според Wall Street Journal по време на проведената през уикенда среща в Канада на финансовите министри
на страните от Г-7 с участието на МВФ двете спорещи страни са провели разговори в кулоарите, но отново не са
успели да разрешат различията си, поставяйки по този начин под съмнение участието на Международния валутен
фонд в бъдещата предпазна програма за Гърция.