МВФ: Перспективите пред Европа остават благоприятни и занапред

Всички икономики в Европа са се разширили през 2017 г., а перспективите занапред остават благоприятни в краткосрочен план. Това сочи последното издание на доклада „Регионални икономически перспективи: Европа“, публикуван днес от Международния валутен фонд (МВФ).

За да продължи растежът отвъд сегашното си ускорение обаче, европейските страни ще трябва да отслабят структурните ограничения върху него, които варират от пречки пред инвестициите до лимити върху конкурентоспособността.

„Европа продължава да се радва на силен растеж, но последните показатели предполагат, че инерцията донякъде се стабилизира. Средносрочните икономически перспективи са по-малко ярки, затова политиците трябва да уловят момента и да намалят дефицита и дълга си, както и да прокарат реформи, които ще направят икономиките им по-продуктивни“, коментира директорът на отдела за Европа в МВФ Пол Томсън.

Според доклада икономиката на региона се е разраснала с 2,8% през 2017 г., което е с 1 пр.п. над резултатите за предишната година. Основен двигател е било местното търсене, а растежът на кредитирането също се увеличава.

Банката посочва, че макар някои от водещите индикатори напоследък да бележат леки спадове, те все пак остават на високи равнища. Прогнозата на МВФ за растежа на Европа е за 2,6% през тази година и за 2,2% през следващата година. Отбелязва се обаче, че фискалните корекции и усилията към структурни реформи все още не успяват да постигнат желаните резултати.

Що се отнася до инфлацията и ръстът на заплащането, те остават умерени в развитите икономики и вероятно ще се напредват постепенно заради стегнатия пазар на труда. В същото времето обаче в Централна и Източна Европа, където икономиките са по-напред в икономическия си цикъл, прогнозите се заплащането и инфлацията да се ускорят значително през 2018 г., което може да засегна конкурентоспособността.

Докладът посочва и няколко риска, които може да застрашат развитието на икономиката в средносрочен план. Непосредствените рискове произлизат от високите оценки на финансовите пазари на глобално ниво, както и от нарастващата тенденция към протекционистки политики. Европейските пазари засега успяват да се справят добре с финансовата волатилност напоследък, а капиталовите потоци към развиващите се пазари остават високи, се отбелязва още в доклада.

Авторите отбелязват обаче, че големи устойчиви спадове в цените на акциите често може да се превърнат в предпоставка за слаб растеж и инфлация. На фона на лихвени проценти около нулата в много страни и непривичните политики на централните банки пространството за допълнително облекчаване в отговор на нови шокове не е голямо. Именно затова според МВФ е важно да се създаде пространство за маневри във фискалната политика.

Важна препоръка на доклада е улавянето на възстановяването като възможност за по-бързо придвижване към задълбочаване на Икономическия и паричен съюз на ЕС. Нужни са действия за завършване на банковия съюз, но освен това и централен фискален капацитет, достъпа до който да зависи от изпълнението на фискалните правила с механизми за предотвратяване на постоянни трансфери между страните.

Не на последно място според фонда са нужни спешни стъпки за завършване на съюза по капиталовите пазари предвид напускането на ЕС от Великобритания. Това изисква насърчаване на хармонизацията на режимите при несъстоятелност и по-добра защита на трансграничните права на инвеститорите.

Икономически прогнози

Що се отнася до икономическите прогнози, МВФ потвърждава вече публикуваните в глобалния си доклад от април тази година. Съгласно очакванията икономиката на еврозоната ще се разрасне с 2,4% и с 2,0% съответно през тази и следващата година. Инфлацията в цяла Европа ще остане на равнище от 2,8% през 2018 и 2019 г., но в еврозоната леко ще се ускори през следващата година до 1,6% от 1,5% през тази.

Най-голямата икономика в Европа – Германия, ще отбележи ръст от 2,5% през тази година, който ще се забави до 2,0% през следващата при инфлация съответно от 1,6% и 1,7%. За 2018 и 2019 г. Франция ще запише увеличение на БВП от 2,1% и 2,0%, Италия – от 1,5% и 1,1%, а Великобритания – от 1,6% и 1,5%. Най-бърз растеж в рамките на еврозоната през тази година се очаква да постигне Ирландия – от 4,5%.

Що се отнася до България и тук прогнозите се запазват спрямо тези от април – растеж на икономиката от 3,8% и 3,1% през 2018 и 2019 г. съответно.

Според Фонда, който се базира на данни от Евростат, инфлацията в България тази година ще се ускори до 2,0%, а идната година - до 2,1 на сто спрямо 1,8 процента миналата година.

Прогнозите за баланса по текущата сметка са той да достигне 3,0% от брутния вътрешен продукт на страната за тази година, което е доста под оценката за миналата година от 4,5%. Той ще се свие още повече до 2,3% през 2019 г.

Що се отнася до безработицата, фондът очаква тя да продължи да спада, след като достигна 6,2% през миналата година. Тази година тя ще намалее с още 0,2 пр.п. и с още толкова през 2019 г.