Вторият проблем е свързан с върховенството на закона. И тук позицията на ЕС беше втвърдена след оценяваното от мнозина като грешка преждевременно приемане на България и Румъния въпреки сериозните и трайни проблеми с корупцията и организираната престъпност.
Последните опасения заради предполагаемото пране на пари в Латвия и Малта и заради съдебните реформи в Полша и Унгария показаха уязвимостта на ЕС като цяло към пропуските във върховенството на закона в страните членки. В резултат на това летвата за членство за Западните Балкани ще бъде по-висока. Приемането на закони и създаването на институции от тези държави няма да е достатъчно, те трябва да докажат също, че са ефективни.
Но все още нито една страна от Западните Балкани не е близо до преодоляването на тази летва. В доклад от февруари Европейската комисия (ЕК) съобщи, че шест страни показват ясни признаци за връзки с организираната престъпност и корупция на всички нива на управлението и администрацията.
Западните дипломати се питат дали лидерите в региона наистина са готови да платят необходимата политическа цена за присъединяване към ЕС. Белград твърди, че е ангажиран със засилването на върховенството на закона, независимостта на институциите и свободата на медиите. Сръбски министри посочват това като по-важни цели в процеса на присъединяване от достъпа но еврофондовете. Но представители на гражданското общество твърдят, че положението се е влошило при управлението на Вучич. В същото време крайното поляризиране на сръбската политика възпрепятства постигането на напредък към значима промяна.
Третият проблем е свързан с общественото мнение в Западните Балкани и ЕС. В Сърбия неотдавнашни социологически проучвания показаха, че едва малко над 50% от избирателите подкрепят присъединяване към ЕС, докато значителна част от сръбските политици биха предпочели партньорство с Русия. Противопоставянето на членството в ЕС може да се засили, ако цената за него е унизително според обществото споразумение за Косово.
Но осигуряването на обществена подкрепа може да се окаже още по-голямо предизвикателство за ЕС, където разширяването изисква ратификация от всички страни членки. Холандските избиратели отхвърлиха споразумение за асоцииране с Украйна, което не се равнява на пълноправно членство, а парламентът в белгийската област Валония за малко да провали споразумението за свободна търговия между ЕС и Канада.
Никой не очаква голям пробив в София тази седмица. Но западни дипломати смятат, че съществува пролука за внасяне на стабилност в региона и че тя може да не се запази отворена за дълго. При провал Западните Балкани може да загубят надежда в европейската интеграция. Това най-малкото създава опасност от ускоряване на изтичането на мозъци и задълбочаването на икономическото и общественото напрежение. В най-лошия случай регионът може да попадне в още по-голям плен на национализма и дори да се стигне до възобновяване на конфликти.