Представителите на Европейската централна банка (ЕЦБ) отхвърлиха опасенията около последната слаба серия от икономически данни, включително за инфлацията, заявявайки, че са все по-оптимистично настроени за постигането на целта от 2%, съобщава Bloomberg.
“Доверието наскоро нарасна, а конвергенцията се потвърждава – отчасти защото временното забавяне на инфлационния темп е по-слабо от вътрешните изчисления, които прогнозирахме“, заяви един от членовете на управителния съвет Ив Мерш на уебсайта на Eurofi. “В крайна сметка ще последва още гъвкавост. Въпреки това е нужно търпение и постоянство по отношение на нашата парична политика“.
Колегата му от управителния съвет – латвиецът Витас Василаускас, заяви на сайта на институцията, че расте доверието му, че е време да се излезе от програмата за изкупуване на облигации на ЕЦБ.
Коментарите съвпадат със старта на срещата по паричната политика на банката във Франкфурт, където централните банкери ще обсъдят как и кога да комуникират следващия етап от постепенното излизане от стимулите. Те ще могат да оценят серия от данни, които показват, че производството и настроенията във валутния блок са колебливи, докато глобалната икономика е изправена пред риска от воден от САЩ търговски конфликт.
Коментарите предполагат, че централните банкери са сравнително оптимистично настроени към перспективите. Инфлацията в еврозоната се забави до 1,1% през февруари спрямо средносрочната цел от малко под 2%, а данните за март неочаквано бяха ревизирани до 1,3% спрямо първоначалната оценка за 1,4%.
„Ставаме свидетели на засилване на растежа и стабилно спадаща безработица, което осигурява условия за насочване на инфлацията към нашата цел“, казва още Василаускас. „Това засилва доверието ми, че е време за промяна на програмата за покупка на активи. Закриването на програмата обаче не трябва да бъде рязко“.
Икономистите не очакват големи промени, когато управителният съвет публикува политическото си изявление и когато гуверньорът Марио Драги проведе пресконференцията си. ЕЦБ заяви, че възнамерява да продължи с покупките на облигации поне до септември, да запази сегашните нива на лихвените проценти „доста след“ края на програмата и да реинвестира активите с изтичащ матуритет за продължителен период.
Василаускас добави, че ЕЦБ трябва да се справи с въпроса за размера на баланса си след нормализирането. Централните банкери възнамеряват „внимателно да свият баланса си в полза на функционирането на финансовия пазар“, каза той. „Балансът обаче може да остане по-голям, отколкото беше преди финансовата криза“.