Европейският съюз планира да предостави повече правомощия на потребителите да съдят компании като Volkswagen, след като скандалът „Дизелгейт“ показа границите, пред които са изправени органите за защита на потребителите при ограничаването на корпоративните измами, предава Ройтерс.
Предложението на Европейската комисия ще позволи на групи потребители да предприемат колективни действия и ще предостави на органите за защита на потребителите по-силни правомощия за санкциониране нарушителите на правилата.
На фона на притесненията в Брюксел за заобикалянето на правилата от влиятелни индустрии като технологичната и автомобилната глобите ще бъдат увеличени до 4% от годишния оборот на компаниите, за които бъде установено, че са нарушили правата на големи групи от потребители.
„В един глобализиран свят, в който големите компании имат огромно преимущество пред отделните потребители, трябва да изравним възможностите. Органите за защита на потребителите най-сетне ще получат силни правомощия да наказват измамниците. Хитруването не може да излиза евтино“, казва еврокомисарят по правосъдието Вера Юрова.
Регулаторите в ЕС твърдяха, че след като Volkswagen беше изобличен в използването на заблуждаващ софтуер, който е показвал занижени нива на вредни емисии при лабораторни тестове, властите в САЩ не са имали инструменти да осигурят същата компенсация на собствениците на автомобили от ЕС като предложената на американските клиенти.
За разлика от американските закони предлаганата директива не дава възможност на правни кантори да подават колективен иск, но отваря вратата за граждански правозащитни групи да правят това. Тази правна възможност в момента съществува само в няколко страни членки.
Европейската организация за защита на потребителите (BEUC) определи инициативата като много закъсняла, но предупреди, че съдии и национални власти могат да попаднат под сериозно влияние, когато решават дали да допуснат колективен иск и това може да се окаже мъчително дълъг процес.
„Твърде дълго потребителите нямаха достъп до правосъдие“, казва ръководителят на BEUC Моник Гойен.
Но бизнес лобита разкритикуваха плановете, които трябва да бъдат одобрени от националните правителства и от Европейския парламент. Те предупреждават, че съществува риск от завеждането на твърде много дела и допълват, че гражданите на страните членки на ЕС вече се радват на едни от най-силните правила за защита на потребителите в света.
В отговор Юрова заяви, че новите правила няма да позволяват колективни искове с оглед извличане на печалба в американски стил.
Предлаганата директива опитва да отговори и на притесненията относно онлайн правата и марките храни, продавани с по-нискокачествени съставки в различните части на Европа, след като председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер обеща „нова сделка за потребителите“.
Новите правила засилват и натиска върху социалните мрежи и доставчици на електронна поща като Facebook и Gmail на Google. Те ще разширят прилагането на действащите директиви за защита на потребителите в ЕС към „свободни“ дигитални услуги, за които потребителите предоставят свои лични данни, вместо да плащат с пари. Такива са облачните услуги за съхраняване на данни, социални мрежи и имейл акаунти.
Освен това потребителите ще се сдобият с правото да получават информация преди сключването на договора и да прекратяват договори до 14 дни след сключването им.
Предлаганата директива цели да подобри и условията за правене на бизнес, като премахне ненужното бреме за компаниите. Например потребителите вече няма да могат да връщат продукти, които са използвали, вместо само да ги пробват. А търговците вече няма да бъдат задължени да компенсират потребителите, преди да са получили върнатите стоки.
Новите правила въвеждат и по-голяма гъвкавост в начина, по който търговците могат да комуникират с потребителите, като им позволят да използват и уеб формати или чатове вместо имейли, ако потребителите могат да следят комуникацията си с търговците.