Френският президент Еманюел Макрон усети вкуса на парализиращите стачки и протести, с които ще се сблъска в идните месеци, тъй като икономическите му реформи се натъкват на съпротивата на дълбоко засегнатите служители от държавния сектор във Франция, пише The Wall Street Journal.
Много училища останаха затворени, по-малко от половината влакове в страната се движеха, някои полети бяха отменени, а синдикатите обявиха спиране на работата в някои електроцентрали. Служителите в железниците, които проведоха протест в Париж срещу плана на Макрон да ги лиши от привилегиите им, се сляха с държавните служители, стачкуващи заради заплащането и условията на труд.
Вълненията бележат началото на планирани стачки и спиране на работата в идните месеци. Железопътните служители планират да стачкуват два дни седмично от април до края на юни.
Стачките поставят на изпитание нервите на Макрон на фона на усилията му да промени икономическия модел на Франция с множество реформи. Ръст на френската икономика доведе до ускорение в еврозоната миналата година, но Франция все още е измъчвана от висока безработица и правителството на Макрон твърди, че трябва да продължи с реформирането на бизнес регулациите, социалната политика и трудовите правила, за да задържи импулса.
Протестиращите във Франция са недоволни от стремежа на 40-годишния лидер за по-голяма гъвкавост и предизвикателството, което отправя към т. нар. „вътрешни хора“, чиито защити и предпазни мрежи по думите му излизат скъпо на публичните финанси, обезсърчават хората да поемат риск и лишават от благоприятни възможности младежите и безработните.
Лоран Берже, ръководител на реформисткия синдикат CFDT, заяви пред френско радио в четвъртък, че железопътните работници и държавните чиновници са „стигматизирани“ от правителството. „Хората не разбират избора, който се прави“, смята Берже.
Преодоляването на съпротивата от железопътните работници и държавните чиновници ще полира репутацията на Макрон като дързък, бърз реформатор в сравнение с предшествениците му. Ако бъде принуден да смекчи плановете си, икономисти предупреждават, че Франция може да изпадне в инерция, която ще засегне перспективите й за растеж в сравнение с другите европейски страни.
По отношение на частния сектор Макрон вече издаде укази за по-гъвкави трудови закони и по-ниски данъци, които натежават на инвестициите. Тези реформи преминаха гладко в сравнение с опити в миналото, главно защото синдикатите, представляващи служителите от частния сектор, бяха твърде разделени, за да мобилизират хора.
Но държавните чиновници и железопътните работници от държавната жп компания SNCF са по-могъщи, по-сплотени общности във Франция, които десетилетия наред се противопоставят на опити за посягане на привилегирования им статут. Стачката в железниците може да навреди на френската икономика заради близо 4-те милиона пътувания с френски влакове всеки ден.
Реформите в държавния сектор целят постигането на по-голяма гъвкавост на трудовия пазар с ограничаване на работата до живот, използването на повече служители на временен договор и разширяване на заплащането според постигнатите резултати за държавните чиновници, които наброяват 5,5 млн. души.
Макрон иска също така да прекрати наемането на железопътни работници на доживотни договори, сходни с тези на чиновниците. Ходът, който Макрон смята да прокара с указ, цели да подготви силно задлъжнялата железопътна компания SNCF за конкуренция в жп сектора.
Обществени допитвания показват, че засега мнозинството от французите не подкрепят плановете на жп работниците за дълги стачки. Но някои синдикални лидери призовават служителите в частния сектор и пенсионерите, разгневени от повишаването на данъците, да се присъединят към демонстрациите. Ако различните протести се слеят в по-широко недоволство, Макрон може да се окаже изолиран и принуден да отстъпи.
„Нуждаем се от повече дни на протести, за да разширим движението“, каза в четвъртък Филип Мартине, ръководител на левия синдикат CGT.
Бившият премиер Доминик дьо Вилпен, който оттегли трудовите реформи на фона на улични протести през 2006 г., предупреди, че Макрон може да тласне страната към състояние на шок, като предприеме реформи твърде бързо и на твърде много фронтове едновременно.
„Правенето на реформи само с четири часа сън на нощ и работа с много малък екип е възможно за няколко месеца, но в един момент става трудно. Има риск да станеш самотен, арогантен и до известна степен откъснат от реалността“, каза дьо Вилпен пред френска телевизия в неделя.
преди 6 години Е на това сега му се вика разпръсване на протест. Руснаците има още много да се учат от демократична Европа. отговор Сигнализирай за неуместен коментар