Кипър обяви война на необслужваните заеми

2018 г.: няма да  има „подстригване” на лошите  кредити

Пет години след драматичното спасяване на страната "имаме много по-малък, но по-здрав банков сектор. Кипърските банки вече функционират под строга и по-надеждна регулаторна и надзорна рамка. Те са със значително присъствие на нови чуждестранни акционери и необходимите нива на капиталова адекватност и платежоспособност. Не е напълно решен наследеният проблем на необслужваните заеми, но темповете на преструктуриране на кредитите са задоволителни”, коментира ситуацията финансовият министър Харис Георгиадис в края на миналата година, при приемането на държавния бюджет за 2018 г.

„Много от проблемите, възникнали след финансовата криза от 2013 г., продължават да съществуват, макар да има значителен напредък. През изминалите години кипърските банки не постигнаха желаното намаляване на необслужваните кредити. То е забележително, но трябва да бъде ускорено. По-нататъшното им свиване до устойчиви нива остава основна цел пред банките”, заяви в началото на март гуверньорът на Централната банка на Кипър Христала Георгаджи. 

В края на 2017 г. „лошите” кредити в Кипър са 20 млрд. евро при 27 млрд. евро три години по-рано. Въпреки значителния спад те остават твърде висок дял - 43,7%, от общия кредитен портфейл на банките. По този показател в ЕС островната държава отстъпва само на Гърция.

Огромният размер на необслужваните кредити в кипърската банкова система бе ключов въпрос през годините на възстановяване на страната след кризата и бе под специалното наблюдение на всички оценъчни мисии на тройката международни кредитори. Наличието им се смята за най-голямата опасност както за банките, така и икономиката като цяло, тъй като възпрепятстват кредитните институции да изпълняват основната си роля за инвестиране в икономиката.

Дебатът за решаването на финансовия проблем № 1 в Кипър бе подет с нова сила през март и заради новата новата европейска политика в тази област. Мерките, които политици и технократи ще предприемат, са част от търсенето от Европейската комисия и Европейския банков орган на адекватни действащи инструменти за ограничаване на необслужваните кредити.

Под натиска на Тройката Кипър въведе ново законодателство за несъстоятелността, необслужваните заеми и продажбата на ипотекирани имоти, дадени като обезпечение, което трябваше да подпомогне банките да се справят с длъжниците си. То обаче се оказа неефективно, в голяма степен заради вкараните в него различни и противоречиви предложения от политическите партии, смятат финансовите експерти.

Ключови недостатъци в законодателството и слабости в системата за борба с необслужваните кредити в Кипър бяха откроени и от Европейската комисия в нейния доклад в началото на март за т. нар. пролетен семестър, в който прави преглед на макроикономическите дисбаланси на страните-членки. Сред най-важните проблеми според нейната оценка са ефективността на рамката за несъстоятелност и незначителното ѝ използване. Пречки за решаване на проблема според ЕК са и високата тръжна цена за ипотекирания имот за първия аукцион, която в момента е 80% от счетоводната му стойност, трудностите при връчването на уведомления и липсата на яснота по отношение на задълженията на гарантите.

„Неплатежоспособните кредитополучатели и други заинтересовани страни изглежда, че не са напълно наясно с възможностите, предлагани от механизмите за несъстоятелност. Участието на банките в производството по несъстоятелност в рамките на преструктурирането на заемите остава ограничено”, бе посочено в доклада на ЕК. Според европейските финансови институции „минус” за Кипър са също така скоростта и сложността на съдебните процедури, липсата на вторичен пазар за необслужваните заеми, отсъствието на извънсъдебни процедури.

Централната банка на Кипър многократно иска преразглеждане на законовата рамка. Тя е изготвила и изпратила до заинтересованите страни специално проучване, в което подчертава слабостите на законодателната рамка и други пречки за бързото решаване на проблема с необслужваните кредити, стана ясно по време на срещата при президента Никос Анастасиадис.

Нейните предложения, заедно с други алтернативи и вече заявени идеи от политическите сили и финансовото министерство ще бъдат разгледани от новосъздадената експертна комисия, която трябва в най-кратък срок да подготви националния план за справяне с необслужваните кредити. Той трябва да бъде съвместим с насоките на банковия съюз и на европейския надзорен орган и да даде най-изгодните решения за банковата система, кредитополучателите и обществото, бе заявено след разговорите при президента.

Мерките и схемите, които ще бъдат одобрени, по никакъв начин няма да включат отписване на дълговете и „подстригване” на заемите, предупреди финансовият омбудсман на Кипър Павлос Йоанну. Той призова кредитополучателите и банките да продължат да изпълняват задълженията си, без да „калкулират” подобна „опция”.

Необслужваните кредити причиняват още един проблем за финансовия сектор и икономиката на Кипър като цяло. Заради големия им обем страната е оценена от всички големи рейтингови агенции като неинвестиционен клас и в резултат не може да участва в програмата за количествено облекчаване на Европейската централна банка.

Две рейтингови агенции видяха през март положителни перспективи пред банковата система в Кипър, като в същото време запазиха съмненията си заради проблемите с необслужваните заеми.

На 13 март Moody's обяви прогнозата си, че кипърската икономика ще продължи да се разраства бързо, което от своя страна вероятно ще помогне на кредитополучателите да изплатят задълженията си и ще подкрепи стойността на активите и новите заеми, като помага на банките да подобрят ефективността си. В същото време високата задлъжнялост в частния сектор ще ограничи възможностите за растеж на банките, които се борят с „планина от необслужвани заеми в размер на 20 млрд. евро”, добави Moody's.

Агенцията очаква към края на тази година делът на „лошите” кредити в трите най-големи кипърски банки да намалее до 35-38% от общия им кредитен портфейл при 45% през септември 2017 г. Според Moody`s нетната печалба за целия банков сектор през тази година може да достигне между 50 до 100 млн. евро, след очакваната загуба от 600-700 млн. евро през 2017 г.

Рейтинговата агенция Standard & Poor's бе първата, която понижи кипърския кредитен рейтинг до „junk” в началото на 2012 г. и в момента нейната оценка е за само един клас под инвестиционния. В мартенската си прогноза тя потвърди кредитния рейтинг на Кипър като BB + и запази положителната перспектива, но отново като рискове за икономиката посочи големия обем необслужваните кредити, заради които банковата система все още остава много уязвима.

Необслужваните заеми и преструктурирането на кредитите бяха и във фокуса на състоялата се през тази седмица мониторингова мисия на технократи от международните кредитори при техните срещи в Министерството на финансите и Централната банка.

Правителството в Никозия е по-оптимистично настроено след получените две оценки през март. „Въпрос на време е подобряването на кипърската икономика до инвестиционен клас”, коментира след оценките на двете рейтингови агенции правителственият говорител Продромос Продрому. Като фактори за това очакване той подчерта поддържането на стабилност и правилна икономическа политика от правителството.

Кипър се нуждае от стабилен финансов сектор и сериозен буфер в него и заради новите плащания, които предстоят пред страната. В началото на март правителството преведе първата вноска от 312,5 млн. евро, с която започна изплащането на заема от Русия в размер на 2,5 млрд. евро. Той бе договорен в края на 2011 г. от правителството на бившия президент Димитрис Христофиас и преструктуриран през 2013 г., в първата година от мандата на Никос Анастасиадис, като бе намален лихвеният процент по него до 2,5% /от 4,5%/ и срокът за погасяване бе удължен до 2021 г. Никозия ще се издължи на Москва с осем шестмесечни вноски, следващото плащане ще е през септември.