Кипър обяви война на необслужваните заеми

Специална експертна комисия, включваща технократи от парламентарно представените партии, Министерството на финансите, Централната банка, финансовия омбудсман, Службата по несъстоятелността, ще разработи национален план за справяне с необслужваните заеми в банките в Кипър. Решението за създаването ѝ бе взето на разширено заседание при президента на Кипър Никос Анастасиадис с лидерите на политическите партии и ръководителите на финансовите институции миналата седмица /15 март/.

До юни Министерството на финансите обеща да представи новата програма „Дом” за защита на основното жилище на кредитополучателите, които не могат да изплатят заемите си. До 4-8 месеца пък се очакват първите резултати от по-строгите мерки и по-ефективно законодателство, които страната ще предприеме за намаляване на огромния размер на необслужваните заеми - проблем № 1 на кипърската банкова система дори сега, 5 години след тежкия удар, който тя преживя през 2013 г.

Точно преди 5 години – през март 2013-а, на острова се разрази банкова криза, която беше определена като най-трагичното събитие, което Кипър преживява след турската инвазия през 1974 г. и продължаващата окупация на една трета от страната. Една от най-малките страни-членки на ЕС бе на ръба на финансовата катастрофа, хаотичния фалит и риска от принудително излизане от еврозоната с всички драматични последици от подобен ход.

По случайност съвпадение срещата при президента по един от най-болните финансови въпроси се проведе в деня, когато преди пет години започна кошмарът.

Преди 5 години: шок и гняв

Кипърците помнят – и не искат да си спомнят, финансовото и икономическо цунами, което ги връхлетя през март 2013 г.

Първо бе шоковото събуждане в събота, 16 март. След продължилото часове през нощта заседание на Еврогрупата кипърците осъмнаха с новината за налагане на еднократен данък върху всички банкови депозити. Предложеният от Еврогрупата спасителен план предвиждаше той да е в размер на 6,75% за гарантираните депозити до 100 000 евро и 9,9% за над тази сума. Тази мярка, заедно с обещаната международна финансова подкрепа, трябваше да бъде използвана за възстановяване на жизнеспособността на кипърската банкова система и за запазване на финансовата стабилност на Кипър.

Банките, вече затворени в събота, останаха във „ваканция” 12 дни - до 28 март, заради проточилите се преговори за съдбата на Кипър. Въведени бяха ограничения за теглене от банкоматите, много фирми спряха работа заради блокираните им средства в затворените банки, магазините не приемаха карти, само кеш, а парите в наличност у хората свършваха...

Кипър се тресеше от протести. В последен отчаян - и неуспешен, опит за спасение Никозия се опита да получи финансова помощ от Русия, милиардите евро на чиито граждани и компании бяха в риск в местните банки. След насрочвания и отлагания кипърският парламент се събираше на инфарктни дневни и нощни заседания. На 19 март той бурно отхвърли варианта на Еврогрупата, но победата му бе пирова. На 21 март Европейската централна банка даде ултиматум на Кипър до 25 март да постигне споразумение с ЕС и МВФ, или тя ще спре програмата си за спешна парична ликвидност за кипърските търговски банки, което би означавало колапс на кипърската банкова система и принудително излизане на страната от еврозоната.

В тази критична ситуация се проведе решаващото заседание на Еврогрупата. В ранните сутрешни часове на 25 март, големия християнски празник Благовещение, Кипър осъмна с „блага вест” от Брюксел – след исторически инфарктни 12-часови преговори на кипърския президент Никос Анастасиадис с лидерите на Европейската комисия, Европейската централна банка и МВФ, бе постигнато споразумение за отпускането на спасителна финансова помощ на Кипър в размер на 10 млрд. евро срещу радикално намаляване на банковия му сектор и изпълнението на изключително рестриктривна финансова и икономическа програма.

„Всяко забавяне на влизането в сила на спасителния механизъм бе фатално за Кипър и затова трябваше да приемем споразумението с Еврогрупата. Чувствах се все едно, че са ми опрели пистолет до главата”, заяви президентът Никос Анастасиадис през август 2013 г., давайки показания пред специалната анкетна комисия за кризата.

Споразумението се разпореди със съдбата на двете най-големи банки на острова - Laiki Bank и Bank of Cyprus. Заради големия обем гръцки държавни облигации, които държаха, и отписването на гръцкия дълг те вече бяха загубили 4,5 млрд. евро. Втората по значение в страната и най-силно задлъжняла Laiki Bank бе ликвидирана. Най-големият трезор в страната Bank of Cyprus бе подложен на безпрецедентната в ЕС операция за „подстригване” на негарантираните банкови депозити. 47,5% от депозитите над 100 000 евро бяха превърнати в собствен капитал, за да бъде спасена банката с парите на нейните вложители.

Така само за една нощ притежателите на депозити и ценни книжа – граждани, фирми, социални фондове, изгубиха близо 9 млрд. евро. А банковата система на острова, която през 2012 г. е представлявала 550% от БВП, бе свита с един замах до 350% от него.

В първото банково дело заради кризата в началото на януари 2018 г. бившият главен изпълнителен директор на Bank of Cyprus Андреас Елиадис бе осъден на 2,5 години затвор, а самата банка беше глобена със 120 000 евро. Той беше признат за виновен от наказателния съд в Никозия по обвинение в манипулиране на пазара чрез подвеждащи изявления до инвеститорите. Елиадис е представил фалшиви данни за капиталовия дефицит на банката по време на годишното общо събрание на акционерите на 19 юни 2012 г. В ход в момента е и втори съдебен процес срещу висши ръководители на Bank of Cyprus заради придобиването на гръцки държавни облигации и информирането на акционерите за риска от тази инвестиция.

Три години след тези бурни събития, на 31 март 2016 г., по-рано от очакваното от международната общност, Кипър излезе от меморандума с тройката международни кредитори, като използва само 7,25 млрд. евро от одобрените общо 10 млрд. евро.

През декември миналата година, напускайки поста на председател на Еврогрупата, Йерун Дейселблум призна, че кипърската криза е била един от трите най-трудни моменти в мандата му.