BusinessEurope: ЕС се възстановява след кризата с особено бавни темпове

През десетте години след икономическата криза от 2008 г. възстановяването на ЕС продължава с особено бавни темпове, в сравнение с тези на другите големи икономики. Това е един от изводите в редовния доклад „Барометър за реформи“ на Европейската бизнес конфедерация BusinessEurope, съобщи БСК.

В доклада  се оценява актуалното състояние на ЕС и се отправят препоръки за структурни реформи и приоритети. Документът се базира на доклади на членуващите в BusinessEurope организации (за България това е БСК).

През 2017 г. производството на ЕС е само 9% по-високо спрямо годините преди кризата, докато САЩ реализира 15% ръст, а Канада – 18%, казват авторите на доклада.

Възстановяването на ЕС се подкрепя от редица временни фактори, особено разширената програма на Европейската централна банка за закупуване на активи. „Ако не се предприемат съответните реформи, основният капацитет на ЕС за дългосрочен растеж е само 1,3%, т. е. доста под „цикличния“ ръст от около 2%“, предупреждават анализаторите.

BusinessEurope препоръчва следите реформи за гарантирането на засилен и устойчив икономически растеж в ЕС:

- Спешни политически действия, за да се избегнат несъответствията на пазара на труда, което все повече действа като спирачка за икономическия растеж;
- Системите за образованието и обучение да бъдат по-добре приспособени към нуждите на пазара на труда, с акцент върху подготовката на кадри с дигитални и STEM-умения (наука, технологии, инженерство и математика);
- Регулаторната рамка на пазара на труда да бъде ясна, проста и гъвкава, в условията на все по-бързото развитие на цифровата икономика;
- Данъчните системи да са по-прости, по-прозрачни и удобни за потребителите;
- По-ефективно разходване на публичните финанси и намаляване на данъците, възпрепятстващи растежа;
- Постигане на истински интегриран единен пазар, по-специално в областите на цифровата икономика, телекомуникациите, енергетиката и услугите;
- Гарантиране, че регулирането на равнище ЕС и на национално равнище е добре разработено и правилно наложено, с минимално административно натоварване;
- Цените на енергията да позволяват на предприятията в ЕС да бъдат конкурентоспособни в международен план;
- Да бъде разширена трансевропейската (и националната) инфраструктура.

Световната финансова криза принуди икономиките по целия свят да изгубят капацитет за растеж, инвестиционните темпове спаднаха, много компании престанаха да съществуват, настъпиха индустриални промени. Наред с това, в дългосрочен план стоят редица предизвикателства, като застаряващото население в Европа и необходимостта от справяне с глобалния проблем с въглеродните емисии, казват анализаторите.

2017 г. беше силна година  за европейската икономика. Тя  беше една от трите последователни  години, в които растежът на  ЕС е по-висок от този на САЩ. Но, докато икономиката на  САЩ сега е с ръст от 15% спрямо 2007 г., то ЕС е с 9% ръст. Европа  трябва да гарантира, че ще  използва настоящия период на  силен растеж, който продължава  да бъде задвижван отчасти  от временни фактори (по-специално  от Програмата на ЕЦБ за  закупуване на активи).

Все още липсва необходимата бързина сред повечето държави членки да проведат реформите, насърчаващи растежа, препоръчани от ЕС. Само 22% от реформите бяха осъществени задоволително в периода 2006-2017 г.

Докато ЕС има много предприятия от световна класа, иноватори и квалифицирани работници, може да се направи много повече, за да се помогне за повишаване на растежа и стандарта на живот. Неотдавнашното провеждане в САЩ на корпоративна данъчна реформа значително ще подобри привлекателността на САЩ за инвеститорите, затова ЕС трябва да използва всички възможни лостове, за да подобри своята конкурентоспособност.

Освен административните изисквания, които са по-малко обременяващи, ЕС може също да предприеме по-нататъшни стъпки за завършване на единния пазар, като подпомогне държавите-членки за увеличаване на разходите за научноизследователска и развойна дейност (НИРД), намаляване на данъците върху труда и увеличаване на инвестициите в ключови за растежа проекти, вкл. инфраструктурни проекти.

Най-неотложна е необходимостта от справяне с бързото разрастване на недостига на умения, които, въпреки сравнително бързото възстановяване от кризата, вече са на най-ниското си ниво от 20 години насам, а това представлява реален риск за пазара на труда. Основният стремеж трябва да е към подобряване на обучението за всички възрастови групи.

Пазар на труда и умения

Докато безработицата все още остава висока в няколко държави-членки, предприятията все повече отчитат трудности при наемането на квалифицирани работници. Съществуват индикации за възникването на структурно несъответствие на пазарите на труда в ЕС.

Средната данъчна тежест в Европа е 42% - почти една трета по-висока в сравнение с Япония и САЩ (и в двете е около 32%), с почти никакви структурни промени в сравнение с преди 10 години.

Според проучването PISA, ЕС постигна малък напредък в намаляването на разликите в образователните резултати спрямо Япония, Канада и Южна Корея.

Иновации и дигитална трансформация

Интензитетът на НИРД остава много по-нисък в ЕС (2,0% през 2015 г.), отколкото в Япония (3,3%) и САЩ (2,8%), което се отразява и в ниския брой заявления за патенти на ЕС. Китай силно увеличи своя дял от разходите през последното десетилетие (от 1,4% до 2,1%) и неотдавна изпревари ЕС. Едни допълнителни 150 млрд. евро годишно ще трябва да бъдат инвестирани, за да се постигне собствената цел на ЕС от 3% в рамките на стратегията "Европа 2020".

Както и през 2007 г., ЕС продължава да изостава от конкурентите си в някои ключови показатели за цифровите технологии и комуникациите, по-специално широколентов достъп. Докато през 2007 г. наличието на фиксиран широколентов достъп беше от основно значение, през 2016 г. бързите връзки са много по-слабо разпространени в ЕС, в сравнение с Япония и Южна Корея.

Достъп до финанси и финансова стабилност

Независимо от последния напредък, необслужваните заеми през 2016 г. са били  4,4%, което е доста по-високо от наблюдаваните нива в САЩ и Япония (1,3-1,4%).

Предприятията в еврозоната се финансират в по-голяма степен чрез банкови заеми, в сравнение със САЩ, където компаниите разчитат повече на капиталовите пазари. Пазарна капитализация (като дял от БВП) в Еврозоната е по-малко от половината от тази в САЩ и почти две пети под тази в Япония.

Докато инвестициите в рисков капитал се удвоиха в ЕС в абсолютни стойности от 2010 г. насам, инвестициите в САЩ се е увеличил с почти 2,7 пъти, което означава, че разликата между ЕС и САЩ се е увеличила още повече.

Организацията препоръчва укрепване и прилагане на предложенията на Съюза за капиталовите пазари, за да се гарантира че ЕС създава истински единен пазар на финансови услуги и развива допълнителни източници на финансиране за банковото кредитиране, за да се подобри достъпът до кредитиране, по-специално на МСП.