Защо популизмът осуетява плановете на Макрон за реформиране на еврозоната

Нарастващата подкрепа за популистите в Европа ще усложни плановете на френския президент Еманюел Макрон да реформира еврозоната.

Проевропейският френски лидер, който победи кандидата на крайната десница Марин Льо Пен на президентските избори във Франция през 2017 г., заяви, че Европа трябва да хармонизира данъчната си политика, да установи минимална заплата във всяка страна и да има финансов министър на еврозоната и бюджет наред с много други предложения, които по думите му ще засилят интеграцията между страните членки на ЕС.

Но нарастващата подкрепа за популистките партии в Европа, последно на парламентарните избори в Италия, може да застраши предложенията на Макрон.

„Половината от италианските избиратели подкрепиха популистки партии. Независимо кой ще сформира следващото правителство, то ще бъде враждебно настроено към ЕС“, казва пред CNBC Даниеле Хараламбус, анализатор в Economist Intelligence Unit (EIU).

Изборите миналата неделя в Италия доведоха до разнороден парламент със силна подкрепа за популисткото Движение „Пет звезди“ и крайнодясната партия Лига. Скоро италианските политици ще започнат преговори за сформиране на ново правителство, но е ясно, че както Движение „Пет звезди“, така и Лигата няма да имат силно присъствие при вземането на политически решения.

Фактът, че и двете искат предоговаряне на фискалните правила на ЕС и повишаване на държавните разходи предизвиква недоволство в Берлин. „Германия ще бъде по-притеснена при споделянето на риска“, казва Хараламбус.

„Популизмът ще бъде препятствие“, казва Бас ван Гефен, анализатор в RaboResarch в Холандия, и допълва, че реформирането на еврозоната ще бъде „дълъг процес“.

Краткосрочните цели могат да бъдат компрометирани

Очаква се през юни Европейският съвет да даде зелена светлина на предложенията за трансформиране на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) в Европейски валутен фонд, сходен с Международния валутен фонд (МВФ), и да продължи работата по банковия съюз – набор от правила за наблюдение на европейските банки.

Но нестабилността в Италия може да промени графика. „Италия предизвика забавяне в дневния ред“, казва Хараламбус и допълва, че без правителство в третата по големина икономика в еврозоната е малко вероятно да има реален напредък след три месеца.

В същото време се чуват все повече гласове в различните столици, които предупреждават срещу задълбочаване на интеграцията. Финансовите министри на осем европейски страни, сред които Ирландия, Холандия и Финландия, писаха по-рано този месец писмо, в което заявиха, че страните членки трябва да се съсредоточат върху „прилагането на структурни реформи“ и „да спазват европейските фискални правила за таван на дефицита и публичния дълг вместо да настояват за промени на европейско равнище.

„Вземането на решения трябва твърдо да остане в ръцете на страните членки“, пишат те в писмото и допълват, че това е начин за „възвръщане на общественото доверие“ и борба с популизма.

Въпреки че се очаква новото германско правителство да подкрепи заедно с Макрон стремежите към повече реформи в еврозоната, новите мерки ще трябва да бъдат одобрени и от останалите страни. „Това не е френско-германска Европа“, каза миналата седмица холандският премиер Марк Рюте и допълни, че Холандия вероятно ще изрази известно противопоставяне на някои от идеите за реформиране на еврозоната.

Според Гефен от RaboResearch „трудно е да се каже дали ЕС ще намери съгласие, a ако го направи, дали това ще бъде достатъчно за предпазването на еврозоната от бъдещи финансови сътресения“.