Гърция ще се нуждае от финансова „предпазна мрежа“ след края на спасителната програма през август и трябва да обмисли предпазна програма за подкрепа, заяви гуверньорът на централната банка Янис Стурнарас.
Гърция получи финансова помощ за 260 млрд. евро от 2010 г. насам, а третата спасителна програма изтича през август. Този месец Атина набра 3 млрд. евро от емисия седемгодишни държавни ценни книжа.
Но някои представители на ЕС са на мнение, че Гърция не може да се справи без стендбай кредит, отбелязва Ройтерс.
Янис Стурнарас, който говори на ежегодно заседание на акционерите на централната банка, заяви, че предпазна програма за подкрепа ще подпомогне процеса на финансиране на Гърция.
„Международният опит показа, че тестово навлизане на пазарите за създаване на предпазна мрежа от ликвидни средства преди изтичането на програмата създава атмосфера на доверие и открива пътя за излизането на страната от спасителния план“, каза Стурнарас.
„Но трябва да бъде обмислена и предпазна програма за подкрепа“, допълни той. Тя ще ограничи разходите по кредитите на Гърция и ще даде на правителството и на банките достъп до кредитиране след края на спасителната програма, допълни Стурнарас.
Правителството иска да избегне подобна предпазна кредитна линия, тъй като тя вероятно ще върви с определени условия, а това би бил горчив хап след осемгодишните строги икономии.
„Възможността за използване на превантивна програма за подкрепа...не трябва да бъде драматизирана, тъй като бяха създадени европейски механизми, които да се използват в случай на необходимост“, каза Стурнарас.
Вчера председателят на надзорния съвет на единния надзорен механизъм в Европейската централна банка (ЕЦБ) Даниел Нуи каза, че усилията на гръцките банки са започнали да дават плод, но значителното равнище на лошите кредити остава проблем.
„Трябва да признаем, че усилията на гръцките банки от 2015 г. започнаха да дават плод – постигнат беше постепенен напредък в намаляването на големия брой лоши кредити. Гръцките банки трябва да направят повече и то бързо“, каза Нуи в интервю за вестник „Вима“, цитирана от AFP.
Гръцките банки имат лоши кредити на стойност около 100 млрд. евро (119 млрд. долара), които съставляват около половината от общите кредити. Нуи подчерта, че „основният приоритет на гръцките банки е да намалят значително отпускането на нови лоши кредити, като подобрят критериите за предоставянето им и оздравят счетоводните си баланси“.
ЕЦБ трябва да публикува резултатите от стрес-тестовете на четирите най-големи гръцки банки през май, преди края на спасителната програма. Според Нуи това „ще позволи да се вземат последващи мерки, ако е необходимо, в подходящото време“.
На 16 февруари рейтинговата агенция Fitch съобщи, че повишава рейтинга на суверенния дълг на Гърция от B- на В, тъй като очаква намаляване на дълга на страната тази година, но той все пак остава в силно спекулативната категория.
Fitch обаче подчертава, че жизнеността на дълга ще се подобри наред с общото икономическо положение в страната след годините на криза.