Графика на деня: Как европейските банки се справят с необслужаваните заеми

Необслужваните заеми си остават истинско бреме за европейските банки – 944 млрд. евро, които тежат на счетоводните баланси, коментира Bloomberg.

Според икономистите купчината просрочени дългове прави по-трудно за банките отдаването на повече пари, което удря печалбата им. Европейските власти искат от кредиторите да продадат или намалят необслужваните заеми, но са разединени за начина, по който да се случи това, а в същото време някои инвеститори са разочаровани от темпа на напредък.

Изданието представя пет графики, които обясняват проблема и как банките се борят с него.

Проблемът с необслужваните заеми е особено силен в страните, които бяха най-силно ударени от дълговата криза. Гърция, която тепърва трябва да излезе от спасителната си програма, е начело на класацията по дял на необслужваните кредити от общите – 46,9% към края на първото полугодие на 2016 г.

От графиката се вижда, че страните с дял на необслужваните заеми между 10% и 25% от общите са основно от Източна Европа, включително България. Според данните към юни 2016 г. делът на необслужваните кредити в страната е 15,8%, който обаче рязко се свива с 0,9 пр.п. спрямо предишното тримесечие. За сравнение, този процент в Румъния е 10,7%, в Унгария – 14,0%, в Чехия – 13,3%, а Хърватска – 19,2%. В абсолютно изражение обаче размерът на лошия дълг в България е 1,42 млрд. евро, в Румъния – едва 550 млн. евро, а в Чехия – 1,75 млрд. евро.

С най-малък дял на необслужваните заеми от общите пък са Финландия, Швеция и Великобритания, съответно с 1,2%, 1,2% и 1,7%. Италия в същото време има най-много лош дълг в абсолютно изражение – 224,15 млрд. евро.

Италианските банки имат фиксирани цели да понижат нивото на лошите си дългове, продавайки портфейли или намалявайки лошите кредити. Intesa Sanpaolo – най-голямата банка в страната по пазарна стойност, започна да го прави още преди конкурентите си преди две години и планира да ускори намаляването на необслужваните заеми, заяви главният изпълнителен директор Карло Месина миналия месец. Според него другите банки в Италия „вършат добре работата си“ и би трябвало да постигнат още напредък тази година.

Италия натрупа купища необслужвани заеми през годините на слаб или нулев икономически растеж. Проблемът се усложнява от правната система на страната, при която на кредиторите им трябва повече време, за да ликвидират обезпеченията, отколкото на банките в други страни. Италия реформира правилата си при фалит през октомври, за да ги направи по-бързи и по-ефективни.

Европейските банки като цяло са намалили необслужваните си кредити с над 280 млрд. евро от края на 2014 г. Европейската централна банка, която следи работата на големите кредитори в блока, казва, че лошият дълг все още е „основен проблем“, който трябва да бъде решен от банките, докато икономиката се представя добре.

Натрупването на нови лоши заеми се забавя в Италия, но нивото остава над равнището от преди финансовата криза. Италианската централна банка казва, че по-доброто представяне на имотния пазар в страната помага за намаляването на рисковете пред банките. Според последния доклад за финансовата стабилност на централната банка основните показатели за уязвимост на банките би трябвало да продължат да се понижават през следващите няколко тримесечия.

Други графики вижте тук