ЕК: Западните Балкани трябва да преборят корупцията за членство в съюза

Новата стратегия на Европейската комисия за Западните Балкани разкрива перспективата две страни от региона – Сърбия и Черна гора - „потенциално“ да са готови за присъединяване към ЕС до 2025 г. Стратегията очертава и повече подкрепа към останалите 4 кандидати от региона, пише Politico.

Тя обаче ясно показва на политиците от шестте страни – Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Македония, Черна гора и Сърбия – че ще трябва да положат доста по-сериозни усилия, за да установят върховенство на закона, да преборят корупцията и организираната престъпност, да разрешат двустранните си спорове и да предприемат серия от други демократични промени.

„Присъединяването към ЕС е нещо повече от технически процес. Това е цялостен избор, базиран на фундаментални ценности, които всяка страна трябва да възприеме по-активно – от външните и регионалните политики до това какво учат децата в училище“, казва новата стратегия, видяна от Politico преди одобрението ѝ от Комисията във вторник.

Стратегията цели да очертае пътна карта, след като председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер сигнализира миналия септември подновена готовност към разширяване на ЕС.

„Страните от Западните Балкани сега имат исторически прозорец на възможност твърдо и недвусмислено да обвържат бъдещето си към Европейския съюз. Те ще трябва да действат решително“, казва стратегията.

Като част от стремежа към разширяване Юнкер ще посети Западните Балкани в рамките на седмица в края на този месец, започвайки от Скопие на 25 февруари, казва запознат с плана дипломат.

Politico припомня, че България направи Западните Балкани приоритет при председателството си на Съвета на ЕС, а среща на високо равнище между лидерите на съюза и региона ще бъде проведена в София през май.

Външният министър Екатерина Захариева отбеляза в скорошно интервю за изданието, че подобни срещи трябва да станат много по-чести, тъй като последната подобна бе организирана през 2003 г.

На тогавашната среща ЕС предложи „недвусмислена подкрепа“ на страните кандидати и заяви, че бъдещето им е в ЕС. 15 години по-късно обаче само Хърватска е част от блока и изглежда сякаш ще минат още поне 7 години, преди още две да станат членки.

„Разбира се, има подобна опасност“, коментира Захариева. „Ето защо не трябва да създаваме очаквания, които не можем да изпълним“.

Според нея към ЕС не са се присъединили повече страни от Западните Балкани, тъй като съюзът е бил обзет от редица спешни за решаване кризи – например с еврозоната и миграцията – и регионалните правителства не са успели да предприемат необходимите реформи.

Новата стратегия на ЕК предлага по-широка подкрепа към региона в редица области – от изпращането на консултанти на Европол за повишаване на сигурността до нови ангажименти за инвестиции в сфери като стартъпи компании и транспортна инфраструктура. През 2018 г. общите инвестиции на ЕС в региона се очаква да достигнат 1,07 млрд. евро – малко повече от сумата, заделяна средно през последните 10 години.

Стратегията обаче описва и текущото състояние на бъдещите страни членки на ЕС, обявявайки, че лостовете на властта в шестте страни често са в ръцете на престъпни мрежи и политически кланове.

„Днес страните показват елементи на попадане на страната в капана на интереси, включително връзки с организираната престъпност и корупция на всички нива на управлението и администрацията, както и силно обвързване на публичните и частните интереси“, се казва в документа.

„Нито една от страните в Западните Балкани в момента не може да бъде смятана за функционираща пазарна икономика“, посочва още документът.

Въпреки че Сърбия и Черна гора са посочени като страните, които първи може да се присъединят към ЕС, стратегията казва, че целта от 2025 г. е „изключително амбициозна“. Става ясно още, че държавите ще трябва да предприемат редица не особено харесвани реформи, а Сърбия ще трябва да нормализира и отношенията си с Косово.

Стратегията представлява обаче известно разочарование за самото Косово, което не е разпознато от 5 страни членки на ЕС и не се споменава изрично като възможен кандидат за членство.

Като цяло ясно условие за членство на всички страни е уреждането на регионалните спорове. Разтърсена заради дългогодишния граничен спор между страни Словения и Хърватска – страни членки на ЕС, стратегията казва, че всички подобни разногласия трябва да бъдат разрешени, преди страните да могат да се присъединят към блока.