Към края на 2016 година първичното енергийно потребление в Европейския съюз (ЕС) достига 1 543 млн. тона петролен еквивалент, показват последни данни на Евростат. Това означава, че общността е на 4% от поставената амбициозна цел за намаляването на енергийното потребление до 2020 година.
През последните две десетилетия ЕС ту се приближава, ту се отдалечава от заложените цели - не повече от 1 483 млн. тона петролен еквивалент първично потребление и 1 086 млн. тона по отношение на крайното енергийно потребление, показва статистиката.
Най-голямо е било разминаването през 2006 година, когато първичното потребление е било в размер на 1 723 млн. тона петролен еквивалент, тоест 16,2% над заложената цел. Най-близко до нея ЕС е бил през 2014 година - 1,7% над целта, или 1 509 млн. тона петролен еквивалент. Две години по-късно обаче потреблението отново расте.
Крайното енергийно потребление достига до 1 108 млн. тона петролен еквивалент към края на 2016 година. Това е 2% над поставената цел, посочва още Евростат. Като цяло крайното енергийно потребление се повишава с 2,1% в периода между 1990 година и 2016 година. Най-ниско то е било през 2014 година - 1 063 млн. тона, тоест дори под заложените цели.
През 2016 година брутното енергийно потребление, което отразява всички количества, необходими, за да задоволят вътрешното потребление, достига 1 641 млн. тона. Това е спад от 10,8% спрямо пика през 2006 година.
Какво показват данните на Евростат за отделните страни?
В периода между 1996 година и 2006 година енергийното потребление се повишава в 19 държави от ЕС. В следващото десетилетие ръст се записват единствено в Естония (13,4%) и Полша (3,2%).
Най-съществено в периода 2006-2016 година намалява потреблението на енергия в Гърция (-23,6%), Малта (-22,5%) и Румъния (-20,2%)
Статистиката показва, че брутното вътрешно енергийно потребление на България през 1996 година достига 23 млн. тона петролен еквивалент и оттогава непрекъснато намалява. В десетилетието до 2006 година спадът е от 11,3%, а в следващите десет години, към края на 2016 година - от 11,1%.
преди 6 години Констатациите - ясно. По-важно е един друг въпрос: Не видях България да изостава с повече от останалите. Ще рече, очаквам да имаме поне не по-лош ръст на енергийната ефективност. Въпросът ми е, как го отчита стъкмистиката. отговор Сигнализирай за неуместен коментар