Дейселблум: Еврозоната все още не е „устойчива към шокове“

Еврозоната все още не е „устойчива към шокове“, предупреждава един от най-изтъкнатите икономически представители на Европейския съюз. Според Йерун Дейселблум в Гърция и други страни са нужни още усилия за реформи въпреки петте години, в които той самият насочваше Атина между спасителните заеми и важните политически решения, коментира Financial Times.

Дейселблум, който в събота ще се оттегли като председател на Еврогрупата - неформалната организация на финансовите министри от еврозоната, казва за изданието, че стабилността на единната валута зависи от това трудовите пазари да станат по-гъвкави и от подобряване функционирането на капиталовите пазари. Той подчертава и нуждата по-голямата част от работата да бъде свършена от националните правителства.

„Ако има икономически шок тази година, много от страните ни и паричният съюз като цяло не са подготвени“, казва бившият холандски финансов министър.

„Тъй като страните членки все още носят основните макроикономически правомощия и власт, те трябва да продължат стремежа към реформа. Това е най-важното“, допълва той.

Дейселблум не се противопоставя на идеята за разширена роля на спасителния фонд на еврозоната при подкрепата на страни, които понасят икономически удари. Според него обаче стремежът към подобряване на устойчивостта и конкурентността трябва да бъде приоритет пред създаването на повече схеми за подкрепа за пострадали страни.

По време на мандата на Дейселблум Еврогрупата управлява най-лошия етап от държавната дългова криза и създаде Банковия съюз – проект за възстановяване вярата в стабилността на финансовата система на блока.

Постиженията на банковия съюз „са огромни“, казва бившият финансов министър. Той „принуди банките наистина да започнат да разчистват бъркотията, да прегледат счетоводните си баланси, да поемат загубите си, да натрупат повече провизии, да продадат лошите си портфейли, да излязат на пазарите и да наберат нов капитал“.

Основен фокус на петте години начело на Дейселблум бяха опасенията около Гърция, чиято дългова криза достигна върха си пред 2015 г.

Според него макар че много е било изговорено за плановете на Германия по време на преговорите за спасителните заеми за временен Grexit, на практика страните от Централна и Югоизточна Европа са изгубили най-много търпение спрямо Атина.

„Зад широкия гръб на Германия бяха редица страни, които просто казаха „Бяхме дотук. Нямаме никакво доверие. Не искаме вече да разговаряме с гръцкото правителство. Искаме да говорим за План Б“, каза той.

Дейселблум допълва, че никога не е подкрепял излизане на Гърция от еврозоната, което е щяло да бъде „наистина унищожително“ и „огромна грешка“.

Гърция вече не нарушава бюджетните правила на ЕС и е напът да излезе от спасителната си програма тази година.

Според Дейселблум част от мерките, които Гърция е трябвало да предприеме, за да възстанови разбитите си финанси, са били „крайни“, но тези обсъждания сега са се изместили от икономии към реформи.

На въпрос какъв съвет би дал на наследника си – португалския финансов министър Мариу Сентену, който ще поеме поста след ден – той казва, че търпението и “проактивната позиция“ са от ключово значение. „Нещата не се случват около теб. Наистина трябва да влезеш в тях и да се намесиш по същество в политическото сключване на сделки“, казва той.

„Не трябва да позволяваш пораженство, дори не трябва да си мислиш за него“.