Опитът на испанското правителство да потисне гласа на каталунския народ отново се провали, пише бившият (и може би бъдещ) лидер на Каталуния Карлес Пучдемон за Politico.
На последните избори в Каталуния миналия месец партиите, които подкрепят независимостта на региона, спечелиха най-голямата победа в историята си. Имаше 113 хил. гласа повече в тяхна подкрепа, отколкото на предишните избори през 2015 г., и 35 хил. повече от референдума за независимост на 1 октомври. Нещо повече, имаше рекордна избирателна активност.
Последните данни показват, че гласовете за пронезависимите партии са над 2 млн., което значи, че настроенията в подкрепа на независимостта продължават да се развиват, пише Пучдемон.
Тези данни служат и като потвърждение на референдума от 1 октомври, който бе проведен при изключително неблагоприятни условия. В този случай пропагандата на испанското правителство омаловажи резултатите, твърдейки, че не е имало достатъчно гаранции. Мадрид заяви, че вотът не е бил законен, че изборните власти не са били независими, че партиите противници на независимостта са отказали да вземат участие и че е имало измами при преброяването на гласовете.
Въпреки крайната жестокост от страна на правителството в опит да ни попречи да гласуваме, резултатите от референдума, които по-късно представих пред Каталунския парламент, отразяват истинско, твърдо и валидно мнение, пише Пучдемон. Изборите през декември бяха свикани от Мадрид и бяха с техни изборни органи, преброяване и правила. И какъв беше резултатът? Повече гласове за независимост отколкото на 1 октомври.
Искам да подчертая тези цифри, защото спрямо тях, а не спрямо пропагандата, човек трябва да си оформя мнението и да взима решение. Резултатите абсолютно отхвърлят тезата, която испанската държава поддържа и разпространява: пронезависимите настроения намаляват (грешно) и са малък дял (грешно).
Желанието за освобождаване от Мадрид нараства, делът е по-голям и остава във времето въпреки огромните трудности, пред които е изправено.
Изборните резултати са дори по-важни, когато си припомним, че лидерите на движението за независимост и основните му кандидати са извън играта, в затвора или в изгнание. В същото време резултатите биват третирани като опасна идеология от държавния апарат.
Редно е да си припомним, пише Пучдемон, големите икономически и материални ресурси, които трите юнионистични партии вложиха в тези избори. Към тях трябва да добавим и срамната привързаност на повечето испански медии, които оставиха настрана всякаква неутралност и посветиха усилията си – без угризения – да насърчават кандидатите на Сиудаданос (Гражданите), Социалистическата партия и Популярната партия.
При такива условия пронезависимата победа е нещо много повече от изборен успех. Тя е потвърждение, че движението е много важно и е способно да преодолее предизвикателните трудности.
Това изисква внимание и уважение – което не се вижда от страна нито на испанското правителство, нито на ЕС. Желанието за независимост на Каталуния е истински феномен, в който участват европейските граждани и се изразява по безупречно демократичен и мирен начин.
Уважението означава признаване на реалността такава, каквато е, а не такава, каквато Мадрид иска да бъде. Ако започнем с това, можем да напреднем много. Но стратегията на тормоз, унижение и пропаганда трябва да бъде отхвърлена. Трябва да се покаже внимателно зачитане на решенията на гражданите.
Почти три седмици след изборите испанското правителство не е склонно да признае резултатите и да приеме загубата от репресивната си стратегия. То запазва в сила отмяната на автономия, отстраняването на каталунското правителство и мерките за абсолютна намеса в нашето самоуправление, допълва каталунският лидер.
Испанското правителство не може да обясни на света защо трябва да затваря и преследва политици, които са направили обещаното от тях пред избирателите и парламента. То не е отворило ни един канал за диалог с парламентарното мнозинство, което подкрепя сегашното местно правителство и не дава признаци, че е разбрало сериозните корективни мерки в резултат на изборите.
Някои от европейските лидери може да продължат с мълчанието си, изправени пред правителство, което очевидно не приема резултатите от изборите, допълва Пучдемон. Вече не се изненадваме от това, но сме разочаровани. Да си безпрекословно на страната на испанското правителство не помага за решаването на проблем, който е реален и ескалиращ и който няма да отмине с полицейски палки, затвор, изгнание и забрани.
Преговорите не са признак на слабост или страх, а на страхотната сила на демокрацията. В испанската политическа култура насилието и принудата са доминирали твърде много и затова вероятно все още объркват съзнанието на елита.
Време е обаче някой да им каже, че не това е начинът, че просто тровят ситуацията и ще направят демократичното решение по-сложно. Мадрид трябва да разбере, че е нужен диалог, преговори и договорка за бъдещите отношения, които ние, каталунците, искаме да имаме с Испания – отношения, базиращи се на уважение, признание, сътрудничество и равенство, завършва Пучдемон.