Варуфакис: Не се подлъгвайте, кризата не е свършила и еврото е застрашено

Полемичен. Привлекателен. Блестящ. Оспорван. Шестте месеца на Янис Варуфакис начело на министерството на финансите на Гърция му спечелиха световна известност, направиха го нещо като рокзвезда на европейската икономическа политика. Критиците му го определят като полулуд ляв екстремист, както и самият той твърди за себе си, влюбен в мощните мотори, шикозните ресторанти, кожените сака и в притегателните гръцки острови. Тройката международни кредитори отбелязва, че неговото управление е струвало на Гърция 100 милиарда евро, пише испанският вестник El País.

Най-мекото изказване на критиците му е, че става дума за интелектуалец, чието потапяне в политиката, освен търсене на слава, може да се определи като посредствено. На тези упреци неотдавна той отговори с упражнение в литературно въжеиграчество, озаглавено "Да се държим като възрастни".

В Испания книгата му бе публикувана неотдавна от издателството Deusto. В нея бившият гръцки финансов министър предлага уникален поглед върху "кухнята" на Брюксел и без съмнение тя е една от книгите на 2017 г. На 700-те "вкусни" страници той обяснява, поема вина за някои грешки, и най-вече урежда неприключени сметки в една проза на голяма висота, в която звучат и изстрели надясно и наляво. Варуфакис използва отровен език и е направил унищожителен анализ за Европа. "Не се подлъгвайте, кризата продължава; еврото е застрашено", казва той в интервю за El País.

Европа нараства с темп, който превишава 2%. Безработицата е спаднало до 9%. Подобрява се състоянието на дефицитите. Популизмът продължава да дебне, но засега остава пред правителствените порти в големите страни. И най-сетне европейските институции предвещават възстановяване.

При все това Варуфакис пренебрегва тези сигнали. "Това е циклична реакция", казва той и на всички добри данни противопоставя огледални неблагоприятни цифри. И най-вече прогнозите му са много по-слабо оптимистични, отколкото на европейския елит.

"В най-острата фаза на кризата на еврото имаше сериозни рискове от раздробяване (на еврозоната). Европейската централна банка (ЕЦБ) успя да им се противопостави, само че заплахите не са отминали, макар да придобиват други форми: Brexit, Германия, която не успява да сформира правителство, крайната десница в Австрия, Каталуния, краят на двупартийната система във Франция и авторитарните рефлекси в Източна Европа са ясни симптоми за едно тежко заболяване. Големите кризи са моменти за преоценка на пропуските в системата: в Европа видяхме недостатъците на еврото и ако нищо не се промени, ще бъдем изправени пред заплахата от постепенно деградиране на това, което по навик наричаме либерална демокрация".

Ситуация като създалата се през 2001 г.

Най-лошото е преминало? Не. Варуфакис, който основа нова партия (DiEM 25), за да се бори срещу по-горе посочената от него болест, се смее, когато му се припомня, че почти винаги апокалипсисът опровергава пророците си: "Най-песимистично настроените анализатори, сред които са и моите, не са се проваляли през последните години, съжалявам, но е така".

Най-лошото поне отмина ли? "Сегашната ситуация ми напомня за създалата се през 2001-а: зад гърба си имахме 20 години оковаване на балони, спука се балонът док-ком и дори при това положение ние продължихме по старому и предизвикахме още по-тежка криза с още по-голям балон, който се спука през 2008 г. Изправени сме пред риска да повторим стари грешки. В Испания общият дълг се увеличава. В Италия има изтичане на капитали, зараждаща се банкова криза, експлозивна политическа ситуация. Положението в Гърция не може да се нарече възстановяване, а дългът не може да се изплати. Примерите са неизчерпаеми. В цялата периферия сменихме работни места при пълна заетост с частична и така на риск се излагат бъдещите пенсии и основите на европейската икономика. Финансовите и макроикономическите дисбаланси не само не намаляват, но дори се увеличават: страхувам се, че не ни е до празнуване. Еврото, такова какво е днес, е незащитимо".

"Най-обезпокоителното", според гърка, "е ниското равнище на инвестициите и нарастващите различия в еврозоната. Без инвестиции и конвергенция е невъзможно да се говори за край на кризата. Европа продължава да е в криза : 10 години след [срива на] Lehman Brothers, ние не сме в състояние да укрепим архитектурата на еврото и тази валута, противно на твърденията на инициаторите й, е източник на несигурност. Европа е много богата и може да задържи това евро на глинените му крака известно време, но в по-далечна перспектива, вярвайте ми, недостатъците й ще излязат наяве".

Грешки и проклятия. Варуфакис казва в книгата си, че съдбата му е на трагичен герой. Споменава някои грешки, които е допуснал като член на правителството на Алексис Ципрас, макар че неговата самокритичност не е на същата висота като неговия литературен талант. Въпреки това си заслужава да обърнем внимание на неговия анализ.

"Гърция не можеше да приеме никакво споразумение без преструктуриране на дълга й, който е и продължава да бъде невъзможен за плащане. Само че кредиторите не ги интересуваше да платим: те просто искаха да дадат урок на Гърция като предупреждение за други страни. В крайна сметка, за жалост, Ципрас капитулира. В покера, ако имаш лоши карти, има само една възможност да спечелиш, ако успешно блъфираш и запазиш самообладание докрай, но ако вярваш, че противникът няма да се оттегли, не би трябвало да сядаш на игралната маса. Горд съм с истинския уплах, макар и кратък, който се породи у Тройката. Само че не успяхме да устоим".

"Поражението ни имаше огромна цена", посочва Варуфакис в книгата си. "Проклинам правителството за това, че не успя да устои", допълва той в разговора ни.

Варуфакис критикува остро Европейската комисия. "Еврогрупата и дори работната група на Еврогрупата се разпорежда много повече". Упреква остро, без никаква деликатност, Жан-Клод Юнкер (председател на Европейската комисия), Пиер Московиси (еврокомисар за икономическите и валутните въпроси), Йерун Дейселблум (бивш председател на Еврогрупата) и мнозина други.

През цялото повествование на "Да се държим като възрастни" германският (бивш) министър на финансите Волфганг Шойбле, който стигна до там да предложи излизането на Гърция от еврозоната, едва "оцелява". Анализът му за Луис де Гиндос (министър на икономиката на Испания) е в полусенки: "Говорим на един и същи език, защото Гиндос, за разлика от голямото мнозинство в Еврогрупата, разбира от икономика. Имахме интересни дискусии и при закрити врата сме долу-горе на едно мнение. Само че на срещите Луис се държеше възмутително: основната му цел бе да санкционира Гърция, за да накаже Подемос (испанската лява радикална партия). И винаги пръв заявяваше, че Шойбле е прав. С него нещата бяха същите, като с много други: в частни разговори можехме да стигнем до общи позиции, но в часа на истината не стават за нищо: от демократично гледна точка това е непочтено".

(БТА)