По отношение на бюджетната рамка в ЕК смятат, че балансът ще се запази през 2017 г. и през 2018 г. През 2019 г. се очаква слаб излишък в рамките на 0,2% от БВП. Правителството планира сериозно увеличаване на разходите, което обаче ще бъде туширано от по-големите приходи в бюджета. Положителен ефект имат по-високите заплати и събраните социални осигуровки.
От ЕК виждат и тенденция за намаляване на държавния дълг - до 25,7% от БВП през 2017 г. Спрямо предходната година има спад от 3 пункта.
Есенната прогноза за развитието на еврозоната и ЕС
През тази година икономиката на еврозоната вероятно ще отбележи най-силния си растеж от десетилетие, като се очаква реалният темп на нарастване на БВП да бъде 2,2%, вижда се от прогнозата. През пролетта очакванията бяха за ръст от 1,7% през 2017 г.
Прогнозата е икономиката на ЕС като цяло също да се представи по-добре от предвиденото, като отбележи растеж от 2,3% през тази година (в сравнение с прогнозирания през пролетта растеж от 1,9%).
Според публикуваната днес есенна прогноза ЕК очаква растежът в еврозоната и целия ЕС да продължи и през 2018 г. и 2019 г. — съответно 2,1% и 1,9%, спрямо пролетната прогноза за 2018 г. за растеж от 1,8% в еврозоната и 1,9% в целия ЕС.
От Комисията отчитат, че прогнозите за 2019 г. се основават на техническо допускане, че Великобритания и ЕС ще запазят статуквото в търговските отношения. "Това се прави само за целите на прогнозирането и не оказва влияние върху текущите преговори в рамките на процеса по член 50", посочват още от Брюксел.
Създаването на работни места в ЕС се запазва, като се очаква условията на трудовия пазар да бъдат благоприятно повлияни от стимулирания от вътрешното търсене растеж, умереното нарастване на заплатите и структурните реформи, прилагани в някои държави от общността. Очаква се през тази година средното равнище на безработицата в еврозоната да бъде 9,1%, което е най-ниското от 2009 г., а общият брой на заетите да достигне рекордна стойност.
Прогнозите са, че безработицата в целия ЕС през тази година ще достигне 7,8%, а през 2018 и 2019 г. ще се понижи съответно до 7,3% и 7%.
Очаква се и умерена инфлация на фона на бавното нарастване на работните заплати, но като цяло ръстът на потребителските цени остава под лимита на ЕЦБ от 2%. Прогнозата за тази година е ръстът на цените в еврозоната да достигне 1,5%, а през следващите две години - съответно 1,4% и 1,6%.
преди 7 години "В своя доклад от Комисията отбелязват още, че износът започва да губи своята роля на "локомотив" на икономиката. През 2017 г. ръстът на вноса превишава този на износа...."Еееебахти...! Тамън станахме лидери по износ на тикви и.... пак ше ги внасяме, дагае'м... Май само трайно се запазва износът на айтикухаовци... :lol: отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години къде беше последните 6 месеца ? ... върни се пак там, хич не ни липсваше :):) отговор Сигнализирай за неуместен коментар
преди 7 години Все още признатите специалисти не зачитат, че при наличната грешка в паричната система икономическият растеж осигурява развитие на по-голям потенциал за дългови кризи.При условия на допусканата държавна грешка, който се хвали с участие за постигнат икономически растеж да не пропуска своя принос за щетите при дълговите кризи. Сега колкото повече работят хората за постигане на икономически растеж, толкова по-силен потенциал за дългови кризи се развива и съпътстващите злини са по-болезнени.Съществуват две възможности: Първа: Продължаване на грешката в паричната система.При всякакъв икономически растеж, запазва се водещата причина за щети.Втора: Прилагане на подобрената парична система.Подсигурен е социален просперитет. отговор Сигнализирай за неуместен коментар