IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec Megavselena.bg

Европа за Тръмп: Сега пък какво?!

Европейски столици се питат какво ново ще направи американският президент, особено след като обяви, че Иран не изпълнява ядрената сделка

15:45 | 28.10.17 г.
<p>
	<em>Снимка: Архив Ройтерс</em></p>

Снимка: Архив Ройтерс

След решението на Доналд Тръмп да обяви този месец, че Иран не изпълнява ядрената сделка, разтърсените европейски столици се питат какво ново ще направи американският президент, коментира Ройтерс.

Дипломатите очертават сценарии, за които се опасяват, че може да изпратят трансатлантическите отношения в криза: търговска война, военен конфликт със Северна Корея или провал на оръжейното споразумение след Студената война. Чудят се дали следвоенният им алианс може да оцелее, ако някой от тези сценарии се сбъдне.

Откакто Тръмп пое поста преди девет месеца, правителствата в Берлин, Париж и Лондон треперят заради опасения около реториката му и несигурното усещане, че най-лошите му инстинкти могат да бъдат усмирени от „възрастните“ в кабинета му и натиска отвън.

Решението за Иран, взето въпреки личните молби на френския президент Еманюел Макрон, германския канцлер Ангела Меркел и британския премиер Тереза Мей промениха вижданията в Европа, сочат дипломати, политици и анализатори.

Вече няма увереност, че Европа може да премине през още три години на Тръмп без страх за големи, вероятно продължителни, сътресения в отношенията. Липсва и вярата, че Тръмп, когато залозите са високи, ще се вслуша в съветниците и партньорите си.

Тревогите са особено силни в Германия, чиято идентичност е дълбока свързана с връзката ѝ със САЩ и чиято зависимост от Вашингтон, особено по отношение на отбраната и сигурността, е по-дълбока от тази към Франция или Великобритания.

„Има усещане за отчаяние в Берлин, усещане, че Тръмп не знае какви са залозите, че не разбира историческите фактори, които играят роля“, казва Волфганг Ишингер, бивш германски посланик във Вашингтон и председател на Munich Security Conference.

В трансатлантическите отношения става въпрос изцяло за доверие. В този смисъл решението на Иран ни извежда на съвсем ново ниво. Това е злоупотреба с доверието“, допълва той.

Не е задължително решението на Тръмп да заяви, че Иран не спазва сделката, да я убие. Това зависи от Конгреса, който сега трябва да реши дали да наложи нови санкции срещу Техеран. Консенсусът в Европа обаче е, че емблематичното дипломатическо постижение бе сериозно подкопано.

Меркел се позова на загубата на доверие през май, когато заяви, че Европа вероятно вече не може да разчита на САЩ и трябва да поеме съдбата си в свои ръце.

Това се случи след спорна среща на Г7 в Сицилия, където Тръмп игнорира молбите на съюзниците си да подкрепи друга многостранна сделка – Парижкото споразумение по климата.

Оттогава насам Меркел, фокусирана върху изборите и усилията да сформира коалиция, не е направила много за трансатлантическите отношения или Тръмп.

Макрон в същото време полага всички усилия да омае американския президент, канейки го в Париж за празниците около Деня на Бастилията и срещайки се отново с него в ООН миналия месец.

Не губя надежда, че ще го накарам да промени решението си“, каза Макрон в Ню Йорк по повод позициите на Тръмп по климата и Иран.

В частни разговори обаче европейските представители изразяват опасения, че отхвърлянето на Иранската сделка от Тръмп може да бъде предвестник на други разрушителни бури от Вашингтон.

Високопоставен европейски дипломат казва, че следващият конфликт вероятно ще бъде около търговията, описвайки опита на Тръмп да предоговори NAFTA – и заплахите му да се откаже от него – като „лакмус тест“.

Европейските компании, особено германските производители на автомобили, които произвеждат в Мексико и изнасят за САЩ, могат да бъдат сериозно ударени от разпадане на NAFTA.

Има и опасения, че Тръмп може да изпълни заплахата си да наложи мита върху вноса на стомана, който ще удари и европейските износители освен китайските.

Северна Корея е друг повод за тревога. Торстен Бенер, директор на Global Public Policy Institute в Берлин, вярва, че реакцията в Европа към военен конфликт на Корейския полуостров може да бъде „толкова хаотична, колкото и в Иракската война“.

Европейското общество може да възприеме Вашингтон като агресорът в такъв конфликт. Това може да доведе до антиамерикански настроения, което ще направи по-трудно за европейските лидери да застанат до Тръмп и ще засили гласовете, призоваващи за прекъсване на отношенията с Вашингтон – без значение колко нереалистично изглежда това.

„Трябва да осъзнаем факта, че може би ще трябва да се занимаване с Тръмп известно време и че нещата може да не се оправят, когато си тръгне“, казва германски дипломат за Ройтерс. „На хората още не им е присветнало, че това е екзистенциално и трябва да реагираме“.

Опасенията за подобни настроения накара група германски експерти по външната сигурност да публикуват манифест този месец, озаглавен „Въпреки всичко, Америка“, в която предупреждават Берлин да не обръща гръб на Вашингтон заради Тръмп.

Бившият посланик Ишингер споделя тази позиция. Но той се страхува, че отношенията може да се влошат още повече.

Един от най-големите страхове е разпад на Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие – пакт за намаляване броя на ядрените глави, подписан от президент Роналд Рейгън и съветския лидер Михаил Горбачов през 1987 г. Вашингтон и Москва се обвиняват взаимно, че нарушават споразумението, а самият Горбачов миналия месец предупреди, че то е в опасност.

Ако сделката се разпадне, Ишингер вярва, че делителният дебат от 80-те за разполагането на ядрени оръжия в Европа може отново да се прояви с унищожителни последствия за трансатлантическите отношения.

„Може да настане същински ад, от политическа перспектива“, казва той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 07:58 | 12.09.22 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини

Коментари

Финанси виж още