Трайното присъствие на европейския популизъм

Още една европейска страна зави вдясно. Почти 58% от австрийските избиратели гласуваха на изборите в неделя или за дясноцентристката Австрийската народна партия, или за крайнодясната Партия на свободата. Вероятно това ще бъдат и двете партии, които ще сформират управляващата коалиция, коментира професорът по политология в University of Kent Матю Гудуин за New York Times.

От 80-те години Партията на свободата се свързва с антиимиграционна ксенофобия, антисемитизъм и наскоро – ислямофобия. В неделя около 26% от австрийците подкрепиха партията, давайки ѝ най-голям дял в изборите от 1999 г. Макар че лявоцентристката Социални демократи се оказа на второ място, избягвайки да завърша срамно трета, по-малко от един процентен пункт я дели от Партията на свободата.

Загубата на прогресивното крило отразява спадащата подкрепа за лявоцентристите в Европа. През 2000 г. 10 от 15-те национални правителства в Европейския съюз имаха леви правителства на власт. Днес това важи само за шест от общо 28. Социалната демокрация в Европа има отчайваща нужда от съживяване.

Много анализатори продължават да определят погрешно корените на популистката вълна, твърди Гудуин. Твърде често те обвиняват икономическите сили, след като все повече проучвания показват, че това е по-скоро свързано с ценностите. Докато прогресивните не успяват да решат разликата в ценностите, популистите ще имат значително влияние на политическия небосклон в Европа.

Новият канцлер на Австрия ще бъде 31-годишният Себастиан Курц от Народната партия, която събра над 31% от вота, сочат предварителните резултати. По време на кампанията, подобно на все повече политици от статуквото в Европа, Курц говори за намаляване на помощите за мигрантите, затваряне на ислямските училища, забраняване на чуждестранното финансиране за джамиите и предприемане на строги мерки за справяне с бежанската криза. Някои го нарекоха „консервативния Макрон“ - референция към 39-годишния президент на Франция – заради това как, подобно на Макрон, се дистанцира от политическата стара гвардия в страната.

Курц и партията му прокараха и забрана срещу покриване на лицето, която влезе в сила миналия месец – забрана, която важи за ски маски и парадни костюми, но до голяма степен се смята за атака срещу ислямските бурки. Нарушителите се глобяват с до 150 евро.

Победата на Курц ще подкрепи онези в Европа, които силно критикуват хуманния подход към бежанската криза, предприет от германския канцлер Ангела Меркел, коментира авторът. Ще има все повече искания за по-решителна защита на християнската култура, ценности и граници на Европа. Унгария, Полша и други страни от Централна и Източна Европа ще сочат към резултатите от австрийските избори като към поредното доказателство за ясно разминаване между пробежанските либерали в Брюксел и антиимиграционните, социално консервативни избиратели.

Европейският популизъм обаче не започна с бежанската криза. Той се усещаше от десетилетия.

Започващ от 60-те години и подкрепен от бързото развитие на висшето образование, възходът на по-социално либералната среда класа захрани разпространението на прогресивните ценности. Доминирането на тези по-мобилни, заможни и либерални избиратели се описва от академика Роналд Ингълхарт като „тиха революция“ - нова епоха, в която нашата колективната нужда за физическа, материална и културна сигурност постепенно ще избледнее в миналото.

Много мислители, особено от лявото, обаче подцениха продължителната привлекателност на национализма сред по-малко мобилните, обикновено по-малко образовани и по-социално консервативните избиратели. Много от тези гласоподаватели бяха изоставени в модерната икономика – но не всички.

Докато лявоцентристките партии възприемаха либералния консенсус на средната класа, коалиция от избиратели и социални консерватори от средната класа бяха отрязани и оставени на популисткото дясно. Много страни на запад сега усещат пълната сила на тяхната контрареволюция.

Именно това позволява на популистите да останат на власт и ги прави сравнително имунизирани срещу променящите се икономически цикли. Американците бяха шокирани от победата на Доналд Тръмп, но в Европа кампании подобни на неговата привличат огромна подкрепа вече почти 40 години.

Австрийската партия на свободата е на първите страници днес, както бе и през 1999 г., в момент на ниска безработица в Европа, когато партията спечели 27% от гласовете. По подобен начин Марин льо Пен размъти водите по-рано през годината, но именно през 90-те баща ѝ за пръв път привлече голям дял от избирателите от работническата класа във Франция.

Тези популистки бунтове се подготвят от дълго време и имат властта да останат налице, завършва Гудуин. Няма лесни отговори за лявото, но едно нещо е ясно: традиционната стратегия популизмът да се отрича категорично, докато се отбягва по-трудната задача за преодоляване на разликите в ценностите, се провали.