Наистина ли Brexit е толкова страшен?

Криза с бюджета, разрив в Обединеното кралство и дори край на западната цивилизация във вида, в който я познаваме. Затова предупреждаваха от лагера на кампанията за оставане в Европейския съюз във Великобритания. Случиха ли се тези апокалиптични очаквания, коментира Politico в свой анализ.

На първо място Brexit не води до разпад на западния свят, за каквото предупреждаваше председателя на Съвета на ЕС Доналд Туск през миналото лято. Изборите в Холандия и Франция показаха, че проевропейските настроения надделяват и крайните националисти Геерт Вилдерс и Марин льо Пен не срещнаха подкрепата, на която се надяваха.

Това обаче все още не е успокояващо. В Германия „Алтернатива за Германия“ влезе в Бундестага с резултат от 13% от гласовете на германците. Опасения има и, че евроскептиците ще имат сериозно представителство в Италия след изборите през 2018 година.

Като цяло картината не е чак толкова апокалиптична, каквито предвиждания правеха защитниците на ЕС в своята кампания. Не се сбъднаха предупрежденията за войни между държавите в ЕС, засега и Шотландия не е насрочила дата за референдум за напускане на Обединеното кралство, каквито бяха опасенията, и изчаква хода на преговорите с ЕС. Северна Ирландия пък си остава мирно място въпреки страховете, че Brexit ще върне границата между кралството и Република Ирландия, а с нея и старите борби в региона. Казусът се приема за особено важен и е едно от първите неща, които дискутират Лондон и Брюксел.

Няма сигнали и за финансови и икономически катаклизми, за които предупреди финансовият министър Джордж Озбърн преди вота за Brexit. Той се опасяваше, че излизането от общността ще означава нестабилност, повишаване на данъците и намаляване на публичните разходи и очакваше актуализация на бюджета.

Неговият наследник Филип Хамънд не направи корекция, а Английската централна банка (Bank of England) пък очакваше икономически сътресения и отпусна 150 млрд. паунда под формата на кредити за бизнеса и домакинствата, които да направят прехода след изненадващия за мнозина резултат по-плавен.

Година и половина след референдума британската икономика все още е на пътя на растежа, макар и темпът да е по-бавен от предварителните очаквания. Безработицата пък е на едно най-ниските нива от 1975 година насам. Стойността на паунда обаче намаля с 15% спрямо щатския долар, което води до ръст на инфлацията.

Във Великобритания сега очакват финансовият министър да внесе бюджета за следващата година. Това ще стане през ноември и вероятно бюджетът ще отрази и прогнозите за по-бавен икономически растеж на страната.

Преди юни 2016 година противниците на излизането от ЕС предупредиха за опасността от недостатъчно финансиране на здравния сектор. Реалността обаче е друга и средствата за социални дейности се увеличават с 2 млрд. паунда през следващите три години. Експерти обаче настояват за още средства за здравния сектор, защото той ще бъде изправен пред „безпрецедентен финансов и оперативен натиск“.

Засега изглежда, че предупрежденията за обедняване на британските домакинства след Brexit са напът да се сбъднат. Поддръжниците на идеята за оставане в ЕС коментираха преди референдума от миналото лято, че през следващите 15 години средният доход на домакинствата ще намалее и само 16 месеца по-късно статистиката показа, че доходите на британците наистина се свиват с 1,1%.

Развитието на темата за Brexit можете да следите тук