Марио Монти: Рискът от разпад на ЕС е свързан най-вече с националните политики

"За разлика от повечето наблюдатели от няколко години насам аз съм убеден, че рискът от разпад на Европейския съюз, както и недостатъците в представянето му, са свързани най-вече с националните политики." Това заяви сенатор Марио Монти, бивш министър-председател на Италия и два мандата еврокомисар по вътрешния пазар и услугите и по конкуренцията, по време на международната конференция „Бъдещето на Европа и българската перспектива“.

Много от политиците и лицата, работещи в ЕС, не осъзнават, че реалната политика е политиката в столиците. Истинският проблем на интеграция в Европа, а и в цял свят, е че преди, когато националната политика се водеше по определен начин и в по-дълъг период от време, имаше пространство националните политически лидери наистина да участват в изграждането на интеграцията, защото бяха убедени, че до голяма степен има припокриване в интересите за създаването на една обща Европа и техните собствени интереси, заяви Монти.

С времето обаче, докато политиката започна да се формулира чрез 140 знаци на туит или с 10-секундни телевизионни изказвания, вече няма толкова пространство за интеграция. Така интеграцията се върна назад, и то не само в ЕС, но и в цял свят, каза бившият премиер.

Според него трудностите в интеграцията се чувстват най-вече там, където тя не се усеща като нещо хубаво, добавено към живота на хората.

Бившият министър-председател си припомни участието си в заседанията на държавните лидери на ЕС.

„Макар че седяха на една маса, всички участващи лидери се бяха фокусирали върху това какво ще се случи в техните държави, завръщайки се в тях след срещата, как ще бъдат разбрани действията и думите им, как ще бъдат възприети“, разказа той.

Един от примерите за липсата на фокус на държавните ръководители върху ЕС е бившият британски премиер Дейвид Камерън, коментира Монти.

Когато той реши да свика референдума, който обаче включва в себе си и Европа, а не само Великобритания, той не действаше със съзнанието кое е от интерес на ЕС или на цялото, а от свой собствен интерес – да се опита да получи пълен контрол върху консерваторите, заяви той. Камерън се провали, но това имаше силен негативен ефект както върху Великобритания като цяло, така и върху ЕС.

„В този ден страховете ни бяха, че ще има широкоразпространен ефект на зараза“ и други държави ще поемат по същия път, каза Монти. „Засега обаче човек може да каже, че такъв ефект няма“.

Той припомни, че според проучванията, проведени след британския референдум през юни, във всички страни с изключение на Италия настроенията в подкрепа на ЕС са се засилили, а не са отслабнали.

В същото време, що се отнася до европейските лидери, имам усещането, че те са станали малко по-предпазливи, тъй като правителствата научиха, че да си играеш с ЕС, за да постигнеш местни цели, невинаги води до успех, заяви бившият премиер.

Последваха силната реч на Жан-Клод Юнкер, базирана на Бялата книга от пролетта, както и изказването на президента Макрон, която е предизвикателство за всички ни. Но те ме карат да мисля, че отново сме в положителен етап за ЕС, допълни Монти.

Той продължи с темата за председателството на България на Съвета на ЕС, заявявайки силните си очаквания към него.

„Ротационните председателства имат две положителни страни. Едната е, че всяка страна председател има по-внимателен фокус върху Европейския съюз и обратното“, каза Монти.

„Втората е, че така тя може да представи някои проблеми, които имат такъв приоритет на важност, какъвто не са имали преди и може би няма да имат повече“, похвали той акцента на българското правителство върху Западните Балкани по време на председателството.

Бившият еврокомисар не пропусна и актуалната тема за Каталуния.

За пореден път се смята, че ще е провал на ЕС, ако Каталуния се отдели от Испания и ако съюзът не успее да участва в медиационния съвет, каза той. „Мисля обаче, че това е един типичен случвай, в който ние, гражданите, се разочароваме от ЕС“.

Според него гражданите и страните членки много често издигат на ЕС до статута на силата на доброто в света и ако нещо се случи нещо лошо, което трябва да се коригира, Европа трябва да се намеси.

„Именно това обаче еродира ЕС, защото има определени неща, които Европа не може да направи“, допълни той.

Съюзът може да се намеси в процеса на медиация на глобално ниво, между две различни страни, било то в ЕС или извън ЕС, за да им помогне да решат проблемите си. Но как може логично да поискаме от ЕС, който е съюз между страни, да се намеси в медиацията между една държава и част от същата тази държава, която иска да я напусне. Дори само по пътя на логиката, без да го гледаме от политически гледна точка, това трудно може да се случи, завърши Монти.