Ще успее ли политическият център в Холандия да оцелее? Това е въпросът, който мнозина биха задали, след като страната най-накрая сформира ново правителство след повече от шест месеца мудни коалиционни преговори, коментира политическият журналист Том-Ян Меуш за Politico.
Министър-председателят Марк Рюте ще обяви официално в началото на следващата седмица, че ще води правителство, съставено от четири партии с изключително различни политически убеждения. С други думи това ще бъде нещо типично за Холандия.
Но не очаквайте поводът да се отпразнува кой знае как. Несигурната коалиция, която Рюте събра, може да се окаже последният му политически ход в холандската политика. Политическата кариера на министър-председателя и съдбата на холандския модел на управление чрез консенсус са заложени на карта.
Консерваторът Рюте е лицето на холандския модел през последните седем години. Той управлява с подкрепата на крайнодесния Геерт Вилдерс от 2010 до 2012 г., а през последните пет години бе в коалиция с Партията на труда.
Сега той предприема дори по-дързък експеримент. Той успя да принуди две крайно различни партии да се присъединят към администрацията му: либерално-демократичната D66, културно най-напредничавата политическа сила в страната, и Християнския съюз, съставен от евангелисти.
Партията D66 стои зад международното новаторско законодателство за легализиране на гей браковете и евтаназията на безнадеждно болните. Партията оттогава насам призовава за разширяване правото на евтаназия и за онези, уморени от живота. Тя е и върл защитник на по-силен, по-централизиран Европейски съюз.
Евангелистите от своя страна клонят вляво по икономическите въпроси, но силно се противопоставят на абортите и евтаназията. В миналото партията е изразявала подкрепата си за излизането на Холандия от еврозоната в сегашната ѝ форма.
Събирането на тези две партии под един покрив е почти невъзможно.
След дълги преговори партиите в крайна сметка направиха компромиси по европейските и културни въпроси, но процесът натрупа напрежение между двата коалиционни партньора и оттогава отношенията между тях са чувствителни и крехки.
Детайлите по сделката все още не са ясни, но евангелистите най-вероятно ще приемат еврозоната в сегашното ѝ състояние и ще толерират либералния стремеж на демократите за допълнително разширяване на правото на евтаназия – засега. До голяма степен се очаква да напуснат коалицията, ако D66 успее да прокара законодателството, макар това да не е много вероятно.
Трудните отношения между двете партии вероятно ще направят управлението още по-трудно, тъй като новото четирипартийно правителство – с включването и на Християндемократическия призив (CDA) – лежи върху мнозинство от един глас и в двете камари на парламента.
Един различен вот може да бъде достатъчен третата администрация на Рюте да бъде свалена. А сред холандските политически кръгове вече се знае, че се трупа опозиция сред някои членове на четирите партии.
Рюте, изградил репутация на човек, който успява да накара политици с противоположни позиции да си сътрудничат, сега в много отношения изживява негативите на своя успех.
И така, големият въпрос – може ли стилът на управление на Рюте, който до голяма степен следва холандската традиция, да оцелее?
Новата му администрация като цяло се възприема като дясноцентристка коалиция. Но подходът нито на левите, нито на десните вероятно ще бъде мек към премиера предвид факта, че предишните му коалиционни партньори и от двете страни претърпяха сериозни загуби на изборите тази година.
Холандското ляво, традиционно поддръжник на консенсусната политика, претърпя историческа загуба през март, която го остави по-слабо от всякога.
В същото време за Рюте има лоши новини и от дясно, където е политическата му база. Крайнодесният Геерт Вилдерс може и да изгуби пред Рюте през март, но неговата Партия на свободата се превърна във втората по големина политическа сила в страната.
Отказът на Рюте дори да обмисли управление с Вилдерс позволява на холандския подстрекател да представи слабостта на новата администрация като резултат от нежеланието на Рюте да създаде твърдо дясно правителство.
В същото време за уморените от Вилдерс, който е в парламента от почти 20 години, се появява ново, свежо лице в антиевропейския национализъм – Тиери Боде, чиято програма обединява демократизацията с твърдата опозиция срещу имиграцията и ЕС, но и по-умерена позиция по исляма.
Партията му – Форум за демокрация – спечели две места през март. Популярността му повдига възможността партията на Рюте да покаже желанието си да премине вдясно, за да не изгуби гласове за сметка на конкурентите си, което допълнително ще усложни устойчивостта на новото правителство.
Рюте е успявал да се противопостави на очакванията безброй пъти. Този път обаче значителните му политически умения може да не са достатъчно, за да спечели битката за холандския модел.