МВФ и Гърция - играта на котка и мишка

„Страхувам се от гърците дори когато носят дарове“, пише древният римски поет Вергилий.

Но през 21-и век гърците са тези, които трябва да приемат дарове по-внимателно – особено от Международния валутен фонд (МВФ), който сега измъчва страната в погрешни опити да си върне обратно парите, пише за BloombergView Джей Кайл Бас, основател и главен инвестиционен директор на Hayman Capital Management.

Гръцките представители работят здраво, за да укрепят икономиката и финансите си. От 2010 до 2016 г. правителството постигна почти невъзможната задача да свие първичния дефицит с почти 18% от БВП и най-накрая е на излишък. След бруталното свиване от почти 30% икономиката показва положителни сигнали в почти всяка област – промишлено производство, нови автомобилни регистрации, разрешителни за строеж, нови туристи.

Банковият сектор също прави големи крачки напред. След две пълни проверки на кредитните си книги – първо от BlackRock през 2013 г. и по-късно от Единния механизъм за надзор на ЕЦБ – банките бяха напълно рекапитализирани два пъти. Те повишиха резервите си срещу лоши заеми, а капиталовото им съотношение е значително по-високо от средното за ЕС, гарантирайки буфер срещу бъдещи загуби.

Гърция обаче все още носи тежко бреме: около 250 млрд. евро, които МВФ и европейските кредитори заеха на страната, за да спаси икономиката си и вероятно цялата еврозона. Този дълг остава дължим, въпреки че частните кредити бяха намалени, преструктурирани и заличени. През 2012 г., например, облигационерите на правителството от частния сектор бяха принудени да приемат загуба от почти 80%. Инвестициите на акционерите в гръцките банки бяха заличени два пъти при рекапитализациите.

МВФ може да отпише дълга си и да облекчи бремето на Гърция. Това ще помогне за дългосрочното икономическо здраве на страната, а оттам – и на Европа. Вместо това фондът иска допълнителни мерки за икономии и настоява за „структурни реформи“ със съмнителна стойност. Придържайки се към тази икономическа идеология, тя ограничава зараждащия се икономически растеж и задушава всяка надежда за реален просперитет.

МВФ излезе като спасител на Гърция по време на финансовата криза, но сега изглежда повече като комбинация между приятел и враг. Да си припомним историята на дълга. Когато някоя страна се присъедини към МВФ, тя получава предварителна „квота“, базирана основно на нейния БВП. Страната членка може обикновено да заеме до 145% от квотата си годишно и до 435% общо – или повече при „извънредни обстоятелства“. Като цяло това са кредитните лимити, създадени, за да не се натоварва кредитополучателят с дълг. И все пак въпреки кризата МВФ се съгласи да даде на Гърция 3212% от квотата ѝ. Заедно със заемите от европейските партньори държавният дълг възлиза на над 135% от БВП.

МВФ добре знаеше, че заемите му никога няма да могат да бъдат изплатени. Чувал съм това лично от представители, замесени в процеса, пише Бас. Всички участници по това време взеха съзнателното и много политическо (но не финансово) решение да не позволят на кризата да се разпространи и да обхване еврозоната като цяло. Без подобен огромен заем Гърция със сигурност щеше да бъде принудена да излезе от валутния съюз.

А сега какво? Гърция трябва да си възвърне доверието на инвеститорите и потребителите. За да се случи това, официалните кредитори на страната трябва да отпишат от дълга или да го превърнат в акции, натрупвайки още разходи за поддържане на еврозоната цяла.

Позицията на МВФ е абсурдна, пише авторът. Тя е мотивирана от личен интерес, а не от това кое е най-добро за Гърция. Фондът в един същ момент се опитва да блокира завръщането на Гърция на капиталовите пазари и да подкопае новия банков съюз на Европа, искайки още една рекапитализация. Предвид факта, че страната – както и останалите членки на еврозоната – не могат да постигнат макроикономическа корекция, обезценявайки валутата си, нужно е изключително внимание. Доверието на потребителите и инвеститорите, а не износът, в крайна сметка ще са двигателите на растежа.

Липсата на доверие подкопава гръцката икономика. Показателите за настроенията остават на отрицателна територия, макар че промишленото производство расте от 2015 г. Мрачните настроения обаче не позволяват на съживяващия се растеж да привлече нов кръг от инвестиции, както по принцип би се случило. Без положителна обратна връзка растежът няма да се ускори.

Банковата система не се нуждае от нова рекапитализация, допълва авторът. Заемите се уреждат най-добре от институции, които имат връзка с кредитополучателите и могат да намерят решения, без да създават излишни сътресения. Именно така САЩ подходи към преструктурирането на затруднените ипотеки, което положи основите на възстановяването на икономиката и строителния сектор. А това може да е моделът и за Гърция.

Гърция изпълни своята роля, налагайки законодателни реформи, които предоставят на банките нови инструменти за разрешаване на проблемни заеми. МВФ обаче започна да подрива новото законодателство още преди да влезе в сила, твърдейки, че то няма да проработи. Това е контрапродуктивно, тъй като разубеждава кредитополучателите и кредиторите да си сътрудничат, за да намерят решенията, които ще направят дълговото бреме управляемо и ще позволят на компаниите да се завърнат към растеж. Забиването на нож в гърба на Гърция, докато тя се опитва да постигне напредък, не е отговорно поведение.

Междувременно негативните ефекти от „плана“ на МВФ се виждат лесно: допълнителна ерозия на доверието на инвеститорите към Гърция и подкопаване на политическата независимост на европейските банкови регулатори. Всички страни трябва да се фокусират върху подкрепата на растежа и платежоспособността, оставяйки старата политика зад гърба си. Това е липсващата съставка, която, когато бъде открита, ще донесе възстановяването, което гръцкото общество чака.

Частните инвеститори страдаха. Гръцкият народ страда неимоверно много. Сега МВФ трябва да изиграе своята роля в отписването на дълга на Гърция, спирайки с исканията за нова рекапитализация и оставяйки европейските лидери да застанат начело, завършва Бас.