Летните илюзии в Европа се топят с настъпването на новия политически сезон

В Италия се наблюдава крайна умора и гняв от факта, че останалата част от Европа не споделя бремето на бежанския наплив. Италианският вътрешен министър Марко Минити заяви, че неконтролируемата миграция от Либия "застрашава социалната и демократична структура на Италия".

Поради това Италия проявява активност в Либия и помага на либийската брегова охрана да предотвратява отплаване на лодки с мигранти от Северна Африка. Има информация, че се плаща на трафиканти и се финансират племена в Южна Либия, за да връщат икономически мигранти, насочили се на север.

В последните месеци броят на мигрантите, пристигащи Италия, намаля. Европа изглежда се ориентира към създаване на лагери за прием на бежанци в Африка. Италия ще е следващата проверка дали популизмът в Европа е достигнал кулминационната си точка. Догодина там ще има избори и темата за Европа ще присъства в дневния ред.

Откакто Италия се присъедини към еврозоната, италианската икономика е в стагнация. Въпреки някои проблясъци на подобрение напоследък Италия е страната с втория най-слаб растеж в ЕС. Правителството в Рим иска Брюксел да облекчи регулациите в областта на данъците и разходите. В състояние на изчакване са куп антиевропейски партии, а Силвио Берлускони може отново да се окаже влиятелен политик.

Нови разделителни линии се появиха между страните от Източна и Централна Европа и останалата част от Евросъюза.

Полша и Унгария се дразнят от директивите на Брюксел. Полша продължава да игнорира протестите на Европейската комисия заради плановете на Варшава да промени съдебната си система.

Преговорите по Brexit продължават, но са белязани от взаимни обвинения. Брюксел настоява Обединеното кралство да започне да преговаря сериозно, а Великобритания призовава ЕС да проявява повече гъвкавост.

Възможно е през октомври ЕС да реши, че не е налице достатъчен напредък по въпроси като британските финансови задължения за излизане от ЕС и да блокира придвижването към следващия, ключов етап от Brexit - договарянето на бъдещите търговски отношения между Обединеното кралство и Европа.

Някои висши представители казват, че двете страни трябва да надзърнат от ръба на пропастта и да усетят ужаса от провала, за да има истински напредък.

Британската централна банка понижи прогнозите си за растежа за тази и следващата година. Големи международни компании като BMW, IBM и Google продължават да инвестират във Великобритания, но управителят на банката Марк Карни предупреди, че бизнес инвестициите са по-малко, отколкото би трябвало.

Германците казват, че износът им за Великобритания е намалял с 3 процента. Деловите среди призовават "общите икономически интереси да се поставят на първо място".

Не това обаче е приоритетът за европейските лидери. Те искат да съхранят европейското единство и независимо от икономическите предимства, те остават твърдо на позицията, че Великобритания по никакъв начин не бива да е по-добре, отколкото ако би останала в ЕС.

Икономиката в еврозоната се съживи, но това отне усещането за натиск в Европа. През втората четвърт на годината беше регистриран растеж от 0,6 процента. Безработицата намалява, дори във Франция. Обществената нагласа в Европа е по-малко евроскептична.

Страхът, че и други страни може да напуснат ЕС, като че ли беше преувеличен. Според някои президентът Тръмп заплашва да разруши световния либерален ред, но това само насърчава Европа да преследва по-настойчиво собствените си интереси.

Повечето фактори, помогнали за възхода на европейските антисистемни партии обаче не са изчезнали - следствията от глобализацията, неравенството, несигурността на средната класа, неспособността за справяне с миграцията и терористичните атаки, които от 2015 г. досега са взели над 300 жертви в Европа.

Някои европейски лидери, и особено президентът Макрон, се изказаха за реформиране на ЕС чрез увеличаване на спасителните фондове и подсилване на еврозоната, "обзавеждайки" я с финансов министър, чрез по-строг контрол върху националните данъци и разходи.

Кризата в Европа обаче възникна от несъответствието между желанията на гражданите ѝ и това, което правителствата и европейските институции им даваха. Несъответствието не намалява. Европа продължава да се бори с всички сили да овладее поредицата кризи, пред които е изправена. Онова, което все още липсва, е план как да се даде тласък на европейския проект.

/БТА/