Бундесбанк: Програмата на ЕЦБ не промени съществено инфлацията

Тя може да доведе до увеличаване на рисковете за финансовата стабилност в региона, коментира германският регулатор

20:00 | 25.08.17 г.

Сградата на Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт. Снимка: Ройтерс

Програмата за покупки на активи от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) в размер на 2,3 трлн. евро подкрепи икономическия растеж, но не успя да повиши инфлацията в еврозоната и може да доведе до увеличаване на рисковете за финансовата стабилност в региона, сочи проучване на германската централна банка Бундесбанк, публикувано в петък, съобщава агенция Ройтерс.

Заключенията в доклада всъщност подкрепят дългогодишните виждания на централната банка на Германия, че ежемесечните покупки на облигации, известни като „количествени улеснения", не са необходими и трябва да бъдат преустановени без каквото да е забавяне, слагайки по този начин край на най-голямата нестандартна стимулираща парична политика, провеждана от ЕЦБ.

От анализа също така става ясно, че предвид голямата парична ликвидност, предоставена от ЕЦБ, търговските банки в еврозоната намаляват отписването на т.нар. „лоши" заеми и отново участват в по-рисково кредитиране, което в крайна сметка води до по-високи рискове за финансовата стабилност.

„Ние намираме, че политика на ЕЦБ по отношение на нейния финансов баланс, която е под формата на директни покупки на активи, понижи финансовия стрес за известен период след шока преди години. Този позитивен ефект обаче се обърна след това, като стресът се увеличава над неговите нива от преди шока“, заключава Бундесбанк.

С оглед на факта, че програмата за покупки на еврооблигации изтича в края на годината, членовете на ЕЦБ ще трябва да обсъдят тази есен дали да удължат покупките на активи и през 2018 г., или да започнат постепенно оттегляне от "количествените улеснения".<

Всъщност Бундесбанк твърди отдавна, че програмата за покупките на активи не само заобикаля правилата, забраняващи на централните банки да финансират държавните бюджети на страните членки на еврозоната, но в същото време изкривява финансовите пазари, потенциално водейки до надуване на ценовия балон на активите, без обаче да допринесе съществено за повишаване на инфлацията.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.

Последна актуализация:

09:49 | 05.09.22 г.

Коментари

Добави коментар

Vesko94
преди 7 години

Този просперитет, за който говориш, всъщност за кого е? Да не би всеки, който е стъпил на бреговете на Америка, да е успял, да е станал богат и да води живот, който коренно да се различава от живота на един сходен гражданин на Европа. Метафората за Свободния свят е ясна, но колко всъщност свободен е този свят? Колко либерален е той? Защото редом до режима на Хитлер, американците са действали по идентичен начин по отношение на японците. Лагери на смъртта е имало не само в Европа, но и в света, който ти наричаш "свободен"

отговор

nobel
преди 7 години

Просперитет, който заселниците от Европа не можеха да постигнат в родните си страни поради ограниченията, налагани от държавите.

Да разпуснем държавите ли?-------------------------------Това е само един от възможните варианти. На територията, която днес наричаме Съединени щати не е имало държава поколения наред. Нали се сещаш, че Белият дом не е бил първата сграда, която е построена в Америка и първите заселници не са били държавните чиновници. Много дълго време единственият представител на нещо, което би могло да се нарече "власт" е бил местният шериф, който е бил изборна длъжност и не е имал началници над себе си. И въпреки това изключително опростено общество в Америка се е живеело по-добре, отколкото в Европа и заселниците са продължавали да пристигат. Тогава това е създало свободолюбивия дух на Америка, което ги превръща в най-великата нация в света. Бюрократите разбира се са безпощадни и бавно и полека завладяват и тази обетована земя. Но много дълго време Америка се наричаше Свободният свят и се славеше с либералното си законодателство и ниски данъци. Което водеше и до икономически просперитет.