Година след опита за преврат Турция още води битка за истината

Стоейки пред летище Ататюрк в Истанбул преди година, президентът Реджеп Тайип Ердоган посочи отвъд океана към човека, обвинявайки го за опита за преврат, който за малко да освободи Турция от хватката му, пише кореспондентът на Financial Times в Анкара Мехул Сривастава.

Свирепи войници все още държаха части от града, генералите бягаха, а правителството бе в безпорядък, като ключови министри липсваха или се криеха.

Ердоган обаче знаеше кой да обвини: дългогодишния си съюзник, който се превърна в заклет враг – Фетхуллах Гюлен, ислямски духовник, живеещ във ферма в Пенсилвания.

Твърдението на Ердоган предизвика чистки, които опетниха отношенията на страната членка на НАТО със Запада и облика на Турция по отношение на човешките права. В същото време това заздрави хватката на Ердоган, позволявайки му да управлява в извънредно положение, оправдано от характера на заплахата, както той го описа.

„Вдигането на извънредно положение не може да поставяно под въпрос предвид всичко, което се случва“, каза Ердоган в сряда. „Те питат кога ще свърши извънредното положение. Ще приключи, когато тези неща напълно отминат“.

По много причини Гюлен бе убедителен заподозрян: последователите му в съдебната система се свързват с предишни опити за подкопаване властта на Ердоган, а сенчестото му движение, проникнало в голяма част от бюрокрацията на Турция, преследваше други съперници, включително журналисти и военни представители.

Година след като Ердоган за пръв път обяви Гюлен за виновен, малцина, ако изобщо има такива, от съюзниците му споделят убеждението му, че групата на духовника е планирала и извършила опита за преврат самостоятелно.

През последните няколко месеца британски депутати се оплакаха от липсата на доказателства за турската версия на събития, германският шеф на разузнаването заяви, че също не е убеден в твърденията, а Вашингтон отказа да екстрадира Гюлен – американските представители казват в частни разговори, че доказателствата срещу него са слаби. Гюлен категорично отрича обвиненията.

„Приписването на вината единствено върху гюленистите е особено важно, тъй като то оправдава и поддържа усилията на правителството да премахне, изкорени и отклони смятаните за гюленисти от позициите с обществено влияние в Турция“, каза комисията по външни работи към британската Камара на общините през март.

Правосъдният министър на Турция Бекир Боздаг заяви тази седмица, че съюзниците на страната биват подведени от гюленистите в чужбина, избухвайки срещу „мръсната дейност за [промяна на] възприятията срещу Турция като част от подмолна кампания“. Той добави: „Всички сме отворени към разследването на международните институции и агенции“.

В Турция все още неясните събития от 15 юли миналата година разделиха вече поляризираната нация. За Ердоган и съюзниците му онази нощ на насилие бе резултатът от таен, прозападен заговор за отслабването, дори унищожаването, на силния мюсюлмански лидер на Турция.

За другата половина на нацията, разделена между секуларисти, националисти и малцинства, като турските кюрди, за провалилия се опит за преврат все още няма обяснение.

„Ердоган е възхваляван от половината нация и мразен от другата половина. Какъвто и наратив да възприеме, той ще бъде напълно приет от едната половина и напълно отхвърлен от другата“, казва Сонер Чагаптай, директор на Turkish Research Program към американския мозъчен тръст Washington Institute. “Той го представя като част от серия от нападения срещу турци и мюсюлманси, от кръстоносците до Първата световна война. Едната страна смята, че това е най-важното събитие от падането на Османската империя, а другата мисли, че това е нещо, което той използва, за да ги репресира. Турция бе травматизирана и може никога да не разберем какво се случи онази вечер“.

Провалилият се опит за преврат бързо се превърна в политически мит, макар че нито един от обвинените в заговор не е осъден за ролята си онази нощ. „15 юли“ стана част от дълъг списък със също толкова необясними събития, които оформят турската история.

„Турция е страна на табута – рядко имаме задълбочени и критични анализи на ключови събития в историята ни“, казва Айкан Ердемир, който е депутат от опозиционната Републиканска народна партия между 2011 и 2015 г. „От погромите [на гръцките семейства] през 1955 г. до масовото избиване на алавитите [несунитски мюсюлмани] през 70-те, рядко разкриваме изцяло хората, институциите и процесите, отговорни за тези събития“.

Но хватката на Ердоган върху медиите и правителството означава, че неговите твърдения за ролята на Гюлен в опита за преврат са вездесъщи: децата четат за тях в учебниците, възрастните ги слушат по телевизията, а чужденците често гледат излъскани видеа, които един дипломат определя за „порно на преврата“.

Докато Турция отбелязва първата годишнина от преврата, турците могат да минат по Моста на мъчениците от 15 юли до паметника, посветен на 15 юли, преминавайки покрай стилизирани плакати на агресията на 15 юли, закачени пред салона на Героите на демокрацията от 15 юли на летището, и да купят бижута по случай 15 юли.

В същото време Ердоган се противопостави на исканията на опозицията за независима комисия, която да разследва как превратът се е доближил толкова близо до успеха и как е успял да избегне погледа на разузнавателните агенции в страната.

„В действителност 80 млн. души преживяха този [провалил се] преврат“, казва старши представител на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган, сега отчуждил се от президента. „И въпреки това по-малко от дузина хора в тази страна напълно разбират какво всъщност стана онази вечер“.

Бившият депутат Ердемир казва, че турският президент вместо това е успял да избегне по-големия въпрос дали Анкара трябва да поеме част от вината: „Това, което правителството наистина се опитва да скрие, не е сложността на преврата, а небрежността: как може турското правителство и институции да се провалят до такава степен преди преврата и къде е политическата и правна отговорност за това?“.