Защо и Мей, и Корбин трябва да се молят да загубят парламентарните избори?

Може да става ясно няколко години по-късно и със сигурност рядко се приема на момента, но е по-добре да изгубиш някои парламентарни избори, отколкото да ги спечелиш, коментира заместник-управляващият редактор на Independent Шон О'Грейди.

Преговорите около Brexit, самият Brexit и всичко, което ще последва от него очевидно ще доминират в живота на следващото правителство, който и да спечели в четвъртък. Времената ще бъдат нещастни за всички замесени.

Независимо дали Джереми Корбин, или Тереза Мей е човекът, който ще се усмихва от Даунинг 10, усмивката му няма да се задържи за дълго. Обстоятелства, които като цяло са извън контрола им, ще вкарат Великобритания в рецесия, ще понижат жизнените стандарти и – най-ужасяващото за всеки политик – ще доведе до срив на жилищния пазар. Човек би се замислил защо някой ще иска да бъде министър-председател през тези следващи 4-5 години. Brexit има реалната сила да унищожи политическа партия.

Как Brexit ще постигне това?

Първо, инфлацията. Очевидно това е най-голямата видима последица от случилото се, когато страната гласува да излезе от Европейския съюз (ЕС) преди година. Незабавно обезценяване на паунда – с около 15%, неизбежно води до по-високи цени и по-ниски маржове за търговци на дребно и вносители. Разбира се, има обратни ползи за износителите, но критичната точка е, че покупателната способност на заплатите значително намалява.

Може да се очаква допълнителен спад на паунда, докато разговорите се придвижват към незадоволителния си край. Мей се заблуждава, ако смята, че ще може да опази преговорите в тайна, а всяко изтичане на информация за някое ново бедствие върху определен сектор на британската икономика ще доведе до нов спад на валутата. А като цяло новините ще бъде негативни, тъй като Великобритания не може да договори нови търговски сделки, преди да напусне ЕС.

Това, което може да спаси инфлацията е, че засега тя не е задействала спирала на цените на заплатите, каквато сме виждали в миналото – наистина коварно развитие, което ще наложи силни действия от Английската централна банка, за да сложи край чрез наказателни лихвени проценти и парично свиване. Банката показва сериозно нежелание да ограничава инфлация напоследък заради много по-големите вреди вследствие на срив, но може да не успее да спира подобни стъпки завинаги, коментира О'Грейди.

Процесът около Brexit няма да бъде благосклонен и към инвестициите, а оттам – нивата на производителност. Производителността е най-големият единичен фактор, който повишава стойността на производството на служители и съответно – заплатите. Невъзможно е да знаем точно какво ще се случи в това отношение, но сме виждали в миналото, че несигурността е лоша за инвестиционните решения. Знаем и, че голяма част от инвестициите във Великобритания, особено в сектори, като автомобилна, космическа, фармацевтична и финансова индустрия, разчитат на достъпа до единния пазар. Огромните инвестиционни програми в публичния сектор, предвиждани от всички партии и по принцип похвални, само отчасти ще компенсират недостига на инвестиции в частни сектор. В най-лошия случай ще се стигне до създаването на „мостове, които водят доникъде“ и до най-добрите пътища в Европа, но с по-малко трафик заради по-слабата икономика.

Brexit ще се отрази зле и върху „социалното заплащане“. Това е терминът, използван през 70-те, за да се опишат доходите извън заплатите, включително например социални помощи.

Предвид факта, че икономиката ще бъде под сериозен натиск, обещанията в програмите на всички партии ще бъдат безсмислени, ако средствата не бъдат увеличени чрез данъци или заеми. Brexit ще продължи да прави нещата по-трудни от преди. При всички положения опитите на правителството да взима по-големи заеми ще повиши лихвените проценти по-бързо и повече, отколкото в други ситуации. Това от своя страна ще задуши и планираните инвестиции в публичния сектор и ще „изтласка“ инвестициите от частния.

Нетният ефект от всичко това ще бъде допълнителни съкращения на публичните разходи и по-посредствено и по-слабо осигуряване на публични блага. Това означава по-големи класове в училище, например, и отмяна на закуските в училищата за много деца, пише О'Грейди.

Безработицата в публичния сектор, както и в частния, може да започне да се вдига бавно, но сигурно. Ръстът на „достойното заплащане“ - новата минимална заплата, неизбежно ще струва работни места, докато се опитва да достигне нива за рентабилност.

Нищо не унищожава доверието така, както страхът да изгубиш работата си – освен наистина да я загубиш. Твърде свикнали сме с идеята, че ефективно пълната заетост е нещо обичайно. Историята не ни говори нищо подобно. Brexit означава по-нисък растеж и по-малко работни места, особено ако заплащането не бъде повишено изкуствено, а профсъюзите не спечелят повече власт чрез законодателството – обещано и от лейбъристите, и от торите.

Така стигаме до цените на жилищата, където следващите пет години може да доведат до бавен срив на цените на имотите. Този механизъм е доста лесен за разбиране: ако заплатите не се вдигат, а лихвените проценти правят ипотеките по-скъпи, това със сигурност ще има своето влияние. Много по-вредно, макар и неосезаемо, е това, което се случва, когато вълшебната съставка – доверието, започна да се изпарява. Когато цените спрат да се повишават, балонът, който напоследък се надува, ще се пръсне, или поне ще изпуска въздух.

До британските парламентарни избори през 2021 или 2022 г., човекът, който е бил начело през предишните няколко години, ще бъде обвинен за бъркотията – макар и да не е изцяло виновен за нея (в крайна сметка и Корбин, и Мей защитаваха оставане в ЕС). Партиите им ще бъдат наказани в изборите, наследниците им – също.

Икономическото съживяване, което може да се случи след Brexit, след като Великобритания се обвърже с бързо развиващите се икономики на изток и успее да възстанови изгубената си конкурентоспособност, може да не се случи преди края на 20-те. Затова, ако бях на мястото на Мей или Корбин, тихо бих се помолил за тясна загуба в четвъртък и да очаквам с нетърпение трагичната загуба на другия на следващите избори, пише О'Грейди. Кой разумен човек би искал да води Великобритания през стръмния път към Brexit?